Установени са редица проблемни практики при възлагането на обществени поръчки от болниците, които крият корупционен риск и следва да са обект на завишен контрол на страна на проверяващите органи.
Това е основна препоръка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), отправена в резултат на секторния анализ „Обществените поръчки в здравеопазването в България – начин на употреба“.
Държавните и общински болници са едни от най-големите възложители на обществени поръчки в страната по стойност на сключените от тях договори. Всяка година чрез търгове се преразпределят стотици милиони лева - към доставчици на апаратура, лекарства, храна и други. В този смисъл обществените поръчки на лечебните заведения са заредени със значителен корупционен потенциал, пише в анализа.
Рисковете от корупция са съсредоточени в няколко проблемни практики, обособени в две основни направления - заобикаляне на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и непровеждане на обществени поръчки; залагане на дискриминационни (нагласени) условия в обществените поръчки в полза на конкретен кандидат или неравно третиране на участниците.
Проучването се базира на данни, получени по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от различни институции, пряко ангажирани с контрола върху публичните ресурси в здравеопазването - Министерство на здравеопазването, Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Изпълнителна агенция “Медицински надзор“, както и анализ на практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и статистика на Агенцията за обществени поръчки в периода октомври 2018 г. - юни 2019 г. и октомври 2020 г. - юни 2021 г.
Болниците – сред най-големите възложители на обществени поръчки
По данни на Агенцията по обществени поръчки (АОП) към 25 ноември 2021 г. 17 държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на сключените договори. Към тази дата възложените през годината само от тези лечебни заведения поръчки възлизат на обща стойност над 320 млн. лв. Стойността на отделни обществени поръчки на попадащите в топ 100 държавни болници варира от 56 млн. лв. до 10 млн. лв. Най-често става въпрос за скъпоструващи лекарства и медицински изделия.
Тези данни разкриват мащабите на управлявания от държавните болници финансов ресурс: снабдяването на болница като „Пирогов“ или ВМА, например, е съизмеримо с обществените поръчки в системата на МВР и градове като Бургас, Плевен, Стара Загора, пише в анализа.
Най-честите нарушения на лечебните заведения при търговете
Залагането на дискриминационни изисквания в условията на поръчките или неравното третиране на участниците са най-честите нарушения на лечебните заведения. Наблюдават се различни примери за дискриминация, които могат да варират от директно ползване от възложителя на спецификацията на точно определен кандидат, през залагане на изискване за конкретни търговски марки стоки и изделия, до фиксиране на конкретен брой персонал или машини, с които изпълнителят следва да разполага.
Форми на дискриминация са още отстраняване на участник за непълноти в представената документация, без обаче да се посочва какви са непълнотите или неравно третиране на участници със сходни оферти. Анализаторите уточняват, че не е задължително залагането на тесни изисквания в процедурата да е корупционна практика. В определени случаи е възможно възложителите да преследват легитимни цели със залагането на по-специфични изисквания към дадени изделия, консумативи, апаратура или услуги с цел набавяне на по-качествени стоки и услуги, необходими за обезпечаването на медицинската дейност на лечебното заведение и с оглед осигуряване на безопасно и качествено медицинско обслужване на пациентите. При всички случаи обаче, подобни „тесни“ изисквания в условията на поръчките следва да са сигнална лампа и да се осъществява последващ контрол относно тяхната целесъобразност, посочва се в анализа.
Електронизация на тръжните процедури
Честната и прозрачна състезателна процедура при обществени поръчки е основен механизъм за постигането на оптимални цени и условия при осигуряването на необходимите стоки и услуги, пише в анализа. Препоръката е да продължи процесът на електронизация на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на МЗ към все по-широк кръг от лекарства, медицински изделия и др.
Докладът заключава, че част от проверките в болниците се извършват проформа и не идентифицират нарушения. Впоследствие обаче те биват засичани при смяна в ръководството на дадена структура, на политическата конюнктура или при проверка на друг контролен орган. В тази връзка БИПИ препоръчва да се помисли за мултиинституционален подход при проверките в лечебните заведения относно провеждането на обществените поръчки. Така субективния елемент ще се сведе до минимум и ще увеличил ефективността на проверките, които няма да зависят само от конкретната политическа обстановка и/или ръководство.
Предлага се още да бъдат изготвени насоки към болниците, съобразени със спецификите на лечебните заведения като възложители на обществени поръчки, които да ги улеснят и да им помогнат да се придържат към добри практики, респективно към установени стандарти при изготвянето на конкретната обществена поръчка.