Парламентът прие на първо четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) със 148 гласа „за“, а 13 народни представители се въздържаха.
Законопроектът бе внесен от Министерски съвет на 10 декември. Основните промени са свързани с необходимостта от пълно въвеждане в националното данъчно законодателство на европейска директива за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави.
Предлага се приравняване на определени хибридни образувания, учредени или установени в страната, които са извън обхвата на данъчно задължените лица, посочени в действащия ЗКПО, в случай че са налице такива, на данъчно задължени лица при определени условия. Тези правила няма да се прилагат за колективните инвестиционни схеми.
По този начин всички данъчно задължени лица в България, които подлежат на облагане с корпоративен данък и имат контролирани чуждестранни дружества, независимо от формата на облагане на тези контролирани чуждестранни дружества, ще попадат в обхвата на специфичните правила за определяне на данъчния финансов резултат в случаите на контролирано чуждестранно дружество.
Със законопроекта се предлага и изрично уреждане на данъчното третиране на резултата от договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен в случаите, в които се прилагат Международните счетоводни стандарти.
Вносителите очакват, че с промяната ще бъдат ограничени случаите на данъчно планиране, водещи до данъчно необлагане или до значително по-ниско облагане, съответно до намаляване на възможностите за злоупотреби и отклонение от данъчно облагане.
Чрез Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като се предлага да бъде предоставена възможност справките, подавани по реда на този закон, за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, да могат да бъдат подавани от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители на едноличните търговци или самоосигуряващите се лица, починали през данъчната година, които са били работодатели или платци на доходи.
Справка в сайта на парламента показва, че представителите на работодателските и синдикалните организации подкрепят предложените изменения и допълнения, а от Съюза за стопанска инициатива считат за правилен подхода на изрична регламентация на разходите, приходите, печалбите и загубите във връзка с договорите за обратен лизинг, които се признават за данъчни цели.
По време на дебатите Цончо Ганев от "Възраждане" изрази недоволство от влизането в сила на законопроекта със задна дата, каквото е изискването на европейската директива.
Председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси и депутат от "Има такъв народ" Любомир Каримански обясни, че има възможност темата да бъде отнесена към Конституционния съд, но увери, че приетият на първо четене законопроект не е във вреда на българските граждани и фирми.
Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната" заяви, че групата му подкрепя така предложения законопроект и уточни, че законът има за цел да се въведат налагани от правото изисквания от ЕС и да се усъвършенства българското данъчно законодателство.
На първо четене бяха приети и изменения в Закона за акцизите и данъчните складове, които целят да се хармонизира националното законодателство с изискванията на европейска директива, като се намери баланс между необходимостта да се улесни законната презгранична търговия и необходимостта да се осигури осъществяването на ефективен контрол и мониторинг с цел събиране на акцизните задължения.