Базираният в Страсбург Европейски съд по правата на човека осъди България заради нарушения на процедурите по тайното наблюдение и събиране на данни за комуникация. Решението е по делото, заведено от адвокатите Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов, както и две неправителствени организации, става ясно от съобщение на съда.
Според решението българските служби не покриват законовите изисквания и не са способни да ограничат събираната информация само до обектите, за които е необходимо и трябва да бъдат проследени. Така страната ни нарушава правилата и не спазва правото на личен живот и кореспондеция, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека.
Освен неправомерно събиране на данни, няма и добра система за съхранение на събраната от тези дейности информация.
Липсва правен контрол върху заповедите за прилагане на специалните разузнавателни средства, както и ясна регулация за съхранението, достъпа и унищожаването на събраните данни. Това може да доведе до ситуация, в която секретна информация да бъде използвана за други цели.
Не може да бъде гарантирана и независимостта на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, под чийто контрол е поставена тази дейност. Няма и ефективни гаранции срещу злоупотреби с наблюдение, пише още в съдебното решение.
Следенето и подслушването са регламентирани от Наказателния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства, одобрен през 1997 година, посочват още от съда.
Методите за извършване на подобна дейност са физическо следене, подслушване на телефона и следене на електронна комуникация. Те могат да бъдат използвани при опасения за националната сигурност или подозрения за "сериозно умишлено престъпление", което се наказва с ефективна присъда от пет години затвор - като например тероризъм, убийство, дезертьорство или незаконна търговия с ядрени материали.
Най-често тези методи се използват при престъпления, свързани с рекет и търговия с наркотици.
Инфрмация за проследяване и подслушване може да бъде изискана от институции под шапката на Министерството на вътрешните работи (МВР), прокуратурата и още няколко агенции, които се занимават със сигурността, включително и военни. Системата се контролира от Националното бюро и от специална парламентарна комисия.
Президентът има ограничени права да се намесва, припомнят от Европейския съд по правата на човека.
00:46 | 12.09.22 г.