В България над 70% от свинското месо на пазара е внос. Амбицията на свиневъдите е да извоюваме обратно българския пазар. Това каза Вихрен Димитров, член на управителния съвет на Асоциацията на свиневъдите в България (АМБ) и изпълнителен директор на „Свинекомплекс Голямо Враново“, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
Той поясни, че вносът е предимно от Европейския съюз, където има свръхпроизводство, с по-добри субсидии, като причината според него е, че когато старите страни членки са влизали в ЕС, са си извоювали по-добри условия.
"2021 година беше особено трудна за свиневъдите по няколко причини. Всички цени се вдигат – само на свинското месо падат надолу. Една от причините е, че африканската чума по свинете стигна и до Германия, вследствие на това Китай, Южна Корея и Япония забраниха вноса от Евросъюза, а свиневъдството в Европейския съюз е експортно ориентирано. Това е може би единственият печеливш бранш на ЕС със селскостопанска стока, която се продава добре на международните пазари. Цялото това свръхпроизводство заля Европейския съюз", коментира Вихрен Димитров.
Според него другият негативен фактор, който се отразил неблагоприятно за свиневъдите, е цената на зърнените култури, произвеждани за фураж.
Експертът пресметна, че цените при фуражите са „скочили почти два пъти“ и напомни, че 60% от себестойността на месото идва от фуражите. По думите му този скок е оказал влияние в цяла Европа, но в западните страни има по-силни икономики, по-добри субсидии и по-голяма политическа стабилност.
Според Димитров ефектът върху българските производители е бил много по-негативен, но в същото време потребителите в нашата страна вече питат за българско месо.
Докато в края на 1989 година в България е имало 300 хиляди свине майки, то сега те са 60-70 хиляди, допълни той.
Браншът има амбициозна програма и потенциал, не само да снабдява вътрешния пазар, но и „да захрани големи консуматори като Гърция“, където преди Covid са пребивавали 40 милиона туристи.
"Пасищното животновъдство може да бъде големият хит на България в дългосрочен план, прогнозира Вихрен Димитров. – Ние имаме много пасища – естествени условия, които могат да ни позволят да го развиваме. Второ – имаме традиционни пазари в Близкия Изток. Едно време сме изнасяли по 10 милиона агнета и шилета годишно, а ЕС насърчава експортно-ориентираните производства.“
Димитров е на мнение, че повече от 30 години никой не е направил дългосрочни стратегии за развитие на селското стопанство в България. „Крайно време е всички да седнем на една маса и да направим план, не за една година, не за някаква субсидия, а план за 10-20-30 години. Защото се видя, че храната е основна част от националната сигурност", настоява той и се надява това да стане при новото амбициозно правителство и при новия парламент.
"Големият проблем на България е, че ние се хлъзнахме по една плоскост, че пазарът може да реши всичко без намесата на държавата. Не говоря за субсидии и директни помощи, а за пазари. Голям, структуроопределящ проблем е, че нямаме големи фабрики за разфасовка. С механизмите на ЕС ние трябва първо да се кооперираме, второ, да изградим модерни съоръжения и трето, да имаме пазарна сила, с която да преговаряме. В т.нар. модерна търговия преговарящите ни извиват ръцете и ни поставят през свършен факт", сподели тревогите си представителят на Асоциацията на свиневъдите в България.
Защо е важно за българските месопроизводители да завоюват позиции в Китай? Каква подкрепа получава браншът от ЕС и България? Как се отразяват високите цени на електроенергията върху месопроизводството и месопреработването? Как праговете за субсидиране във Фонд "Земеделие", липсата на дългосрочна визия и разпокъсаността на бранша възпрепятстват усвояването на евросредства за създаване на модерни фабрики за разфасовка? Ще се подобри ли качеството на месото, след прилагането на новите мерки на Евросъюза за свободно отглеждане на свине-майки? Защо ЕС разрешава картел при свинепроизводството?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.