„Министерството на финансите планира базов дефицит от 3% за 2022 г., без това да включва средствата за пандемията и енергийните помощи, където ще има най-големи разходи. Ако свършат възможностите за вземане на лесни дългове за прокарване на политиките на управляващите, може да се стигне и до увеличение на данъците“, предупреди той.
Според него България не е харчила толкова като процент от БВП през последните тридесет години като абсолютна стойност.
"Бюджетният дефицит е по-висок от катастрофалната 1996 г. – за останалите години България е имала или излишъци, или балансирани бюджети, или малки дефицити. Това е все едно да кажем че едно семейство по принцип е фалирало, но без сметката за парно, ток, училището на децата и ипотеката, финансовото му състояние е сравнително добро", смята Василев.
Той е на мнение, че допълнителната актуализация през юни може да бъде само нагоре – дефицитът може да достигне 7%, а може да се очаква и увеличение на държавния дълг.
По думите му управляващите са наследили "забележително нисък държавен дълг", който сега е започнал бързо да нараства. Василев очаква, че след няколко години България може да стане „от ниско задлъжняла средно задлъжняла“.
„Държавата след 1997 г. дисциплинирано намалява дълга като процент от БВП, за да може някой да дойде наготово, да „опука“ парите за няколко дена и месеца и да казва, че това е хубаво“, коментира финансистът.
Той смята, че има „сериозна неяснота“ в изхарчените 9 млрд. лева от правителството през последния месец на миналата година и добави, че за "поне 4 млрд. лева" няма информация за какво са изхарчени.
"Имало ли е обществени поръчки, кога са били обявени, инхаус ли са, в каква посока заминават парите и защо – не е ясно на цялото българско население, а и на Народното събрание. Това е било приумица на изпълнителната власт в последните дни на годината, както става всяка година – по същия начин критикувахме предните правителства, Борисов критикуваше тройната коалиция", припомни Николай Василев.
Той предупреди, че разходване на суми от такъв мащаб са проинфлационни действия и в други години биха били най-важният фактор за ускоряване на инфлацията.
„Политиката през последните месеци е раздаване на пари на който ги поиска... По-големият проблем е липсата на всякаква интуиция за бюджетна дисциплина“, отбеляза финансистът.
Според Василев е неправилно да се говори за икономическа криза подобна на 2009 г. или 1996 г. въпреки пандемията и произтичащите от нея проблеми.
"Имаме най-високия растеж за последните дванадесет години макар и на база 2020 г., една от исторически най-ниските безработици, нямаме рецесия, доходите растат всяка година от 1997 г.", посочи той и уточни, че нива на инфлацията от 7%, макар и не ниски, не са необикновени за България. "А и тя е привнесена заради промяната на цените на световните суровини, както и голямото печатане на пари през последните две години", допълни той.
Финансистът е убеден, че България ще има само изключителна полза и никаква вреда от присъединяването си в еврозоната.
„Правителството не е казало, че е против въвеждането на еврото, но е показателно, че не е обявило, че подкрепя това“, каза Василев и подчерта, че България вече закъснява да го направи и дори допусна, че Хърватия и Румъния може да ни изпреварят с влизането в еврозоната, а „някой ден и Северна Македония“.
Василев е категоричен, че ако правителството продължава с "глупости като мораториуми или други неправилни намеси на пазара", може наистина да предизвика енергийна криза с липса на ток. Той отбеляза, че повишението в цените на енергийните ресурси е било очаквано още от лятото и не може да се използва извинението за печелене на време за подготвяне на мерки.
„През годините Комисията за енергийно и водно регулиране предлага увеличения на цените за битовите потребители, които са по-ниски отколкото трябва, като разликата се поемаше от бизнеса, напомни Василев. – Да се твърди, че увеличение от 11% на тока – при катастрофалното порастване на международните цени – едва ли не ще събори държавата е абсурд.“
Финансистът съветва, че за да помогне на бизнеса, държавата трябва да либерализира пазара, да осигури алтернативни доставки на газ, нови мощности на ток от по-чисти източници и да предприема дългосрочни мерки „на базата на пазарната икономика, а не на комунистически декрети“.
Той заяви, че е погрешно мораториумът да се представя като социална мярка, тъй като не помага на хората, които имат нужда. „Предложеното увеличение на цената на тока от 11%, което е много, много по-малко от пазарно необходимото, щеше да добави до 20 лева към сметките на нуждаещите се домакинства. Общата сума, която ще бъде използвана с този мораториум, ще е много по-голяма, тъй като ще се подпомагат "неенергийно бедните, които потребяват в пъти повече ток. В момента бедните плащат сметката на небедните“, смята финансистът.
„Епохата е популистка“, каза Василев в коментар за почти единодушното приемане на мораториума в Народното събрание и за новото управляващо мнозинство и определи, че сега сме на етап "има само ляво" и ляв популизъм.
По думите му „ако изобщо имаме някаква посока и някаква икономическа политика – тя не е тази, която бих искал да видя като гражданин“.
"Не ми се иска през 2022 г., петнадесет години след приемането ни в Европейския съюз, да твърдим че България е една ултра бедна държава от Африка, която не може да си плаща сметките за ток... 90-те години бяхме бедни, сега не сме толкова богати колкото западняците, но сме по-малко бедни от преди", е мнението на бившия вицепремиер и министър на икономиката и на държавната администрация.
Какви са финансите на държавата в началото на годината? Има ли икономическа криза в България? Какви са перспективите да влезем в Шенген?
Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.
05:05 | 14.09.22 г.