В 34 страни в цял свят заради увеличените разходи покрай COVID кризата и мерките за подкрепа на икономиката се повишава ресурсният национализъм – правителствата се фокусират върху концесионните такси на добивната индустрия. Това се случва и в България, заявиха на пресконференция икономисти от Съвета по икономически и публични политики.
Краткосрочните позитиви за бюджета с вдигането на концесионните такси ще доведат до дългосрочни щети за бизнес средата. Държавата, освен да има приход, трябва и да стимулира инвестициите, коментира Владимир Сиркаров.
Той предупреди, че за добивната индустрия не могат да се вземат решения от днес за утре, трябва да се подхожда оттоворно и експертно.
Кузман Илиев заяви, че България има залежи на мед, злато и литий и чрез тях може да се включи в трансформирането на икономиката в посока Зелената сделка на ЕС. За съжаление, не произвеждаме микрочипове, трябва да развиваме това, което имаме като ресурс, допълни той.
Заради поскъпването на суровините минните компании имат добри резултати, но проучванията за залежи са скъпи и често неуспешни. Ако държавата реши да влиза с капитал в тези компании, ще губи сериозен ресурс. Компаниите трябва да имат и гаранции, че няма да бъдат национализирани, казаха икономистите.
Кузман Илиев допълни, че в Европейския парламент преди известно време е внесен доклад на „Зелените“ от Белгия, които предлагат в зоните "Натура 2000" да няма минни дейности.
„Това се проспива, както проспахме пакета „Макрон“, каза той. Според него не е изключено Европейската комисия да предприеме нормотворчески инициативи в тази посока, които да спънат добивния сектор в България.
Една трета от територията на България е в "Натура 2000" и едни ограничения биха нанесли сериозен удар върху този сектор, каза Михаил Кръстев.
В Румъния и Сърбия се правят големи инвестиции в добивната индустрия. Колкото в България се усложнява законодателството за сектора, толкова повече нашите съседи ще са по-конкурентни, а специалистите ни ще емигрират, предупреди той.
21:45 | 13.09.22 г.