Кирил Петков не е отстъпил от позицията на България относно членството на Република Северна Македония в Европейския съюз (ЕС). Заставаме зад досегашната позиция на страната ни по този въпроси, заяви на брифинг в Министерски съвет Лена Бориславова, началник на политическия кабинет на премиера Кирил Петков.
„Пред Financial Times министър-председателят сподели, че заставаме зад досегашната позиция на България, но предлагаме успоредно с това да бъде подобрен механизмът, по който да текат преговорите с Република Северна Македония, така че да могат да се изследват не само историческите аспекти на това решение, но също така да бъдат обхванати и икономически, социални, инвестиционни и всякакви други”, каза Бориславова, цитирана от БТА.
По думите ѝ предложението на премиера Петков е следващите шест месеца да бъдат използвани ефективно за ускорени срещи на различни експертни групи, които да могат всестранно да разгледат този въпрос, тъй като той не бива да бъде свеждан само до историческите аспекти. „Трябва да знаем как на всички нива да вземем най-доброто решение, но това не представлява отстъпление на позицията на България до този момент, а само предложения за по-конструктивен и ефективен диалог“, подчерта Бориславова. Нека да видим как ще тръгнат тези преговори и тогава ще можем да кажем, дали ако се постигнат ангажиментите за спазване на договора за добросъседство, ще можем да продължим със стъпката напред, каза още началникът на кабинета.
Темата коментира и президентът Румен Радев от Брюксел, където участва в шестата среща на върха на Източното партньорство и в заседанието на Европейския съвет.
"На всички европейски съвети – от май досега, аз съм говорил с всеки европейски лидер по темата РС Македония. Искам да им благодаря, защото за втори път темата отпада от дневния ред. Нашите партньори най-сетне разбраха къде е истинският проблем. Проблемът засяга дълбоко фундамента на самия ЕС – човешките права и липсата на дискриминация", каза той, цитиран от БНТ.
Ние ще продължим да отстояваме не само историята, добави Радев и подчерта, че основен приоритет е спазването на човешките права на хората с българско самосъзнание. По думите му всякакви опити да бъде оказван натиск върху България са контрапродуктивни.
Френският президент Еманюел Макрон ясно знае българската позиция, така че не очаквам натиск. Имаме ясна уговорка. С Франция имаме да решаваме въпроси в енергетиката, добави Радев.
Малко по-рано президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски, който днес е на посещение в Прищина, заяви по отношение на въпроса между София и Скопие, че за него е приемлив подходът на Петков.
„Разговаряме за инфраструктура, разговаряме за енергийно свързване, разговаряме за икономика и за търговска размяна, разговаряме за европейски интеграции, разговаряме за човешки свободи и права, разговаряме за пандемията. Разбира се, а не да разговаряме за това, което се е случило преди три или пет века. Това е модерен подход, който подкрепям“, каза той, цитиран от БТА.
Той добави обаче, че не подкрепя определянето на времеви срок, споменавайки посочения срок от шест месеца. „Мисля, че проблемът между нас може да се реши за много по-кратък времеви период“, изтъкна Пендаровски.
На съвместна пресконференция с президентката на Косово Вьоса Османи Пендаровски направи и оценката, че ако решението на въпроса между Република Северна Македония и България се протака, това не би довело до дестабилизация на държавата.
Ако след известен период в бъдеще не получим дата за преговори и ако евентуално спорът с България не бъде решен и останем в ситуация, в която ще чакаме в чакалнята на ЕС в по-дълъг времеви период, аз не вярвам в такова развитие на събитията, но ако това се случи, ви уверявам, че нито днес има такива данни, нито утре може да дойдат такива данни, които да сочат към дестабилизация на Република Северна Македония, заяви Пендаровски в отговор на журналистически въпрос дали удължаването на срока за старт на преговори може да означава дестабилизация на региона и страната.
Президентът напомни, че страната е била изправена пред подобна ситуация през 2008 г., когато ѝ бе отказано членство в НАТО поради тогавашния спор за името с Гърция.