В момента има доста широко съгласие, което за пръв път се случва в българската коалиционна история – много подробна управленска програма. Това коментира по БНР политологът Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.
Според него последната голяма крачка преди съставянето на правителството е изчистването на състава му. Относно конструкцията на Министерския съвет Смилов вижда „нормални размествания в министерства, леки промени в структурата“. Той е на мнение, че има баланс и не всички ключови министерства са в ръцете на „Продължаваме промяната“. Той даде примери с МВнР и Министерството на правосъдието.
„Има и препъни-камъни, които стоят напред“, отбеляза политологът и подчерта, че страната е на етап да взема стратегически решения. Според Европейската комисия те са неотложни в сферите на правосъдието и енергетиката.
По думите на Даниел Смилов голямо ограничение е липсата на конституционно мнозинство, затова трябва да се започне със законодателни промени.
„С такива промени може да се случи например реформа в КПКОНПИ или да бъде закрито специализираното правосъдие“, даде пример политологът. Той се надява, че при успешни първи стъпки ще се получи инерция, която може да отвори дебат за конституционни реформи.
"Коалицията може да изкара 4-годишен мандат, правителството - няма". Това прогнозира и Юлий Павлов, директор на Центъра за анализи и маркетинг.
По думите му за оцеляването на коалицията ще е определящо желанието за оцеляване, защото някои от политическите формации в нея може и да не присъстват в следващия парламент.
Според него коалиционното правителство "сега се прави на коляно".
"Хората, които се спрягат за министри, нямат никакъв опит, така че някои от тях ще се справят, други - не. Очаквам до година, година и нещо, а може и по-рано – да бъде направена промяна в кабинета, като мандатоносителят е същият, вероятно и със същия министър-председател, но министрите подлежат на подмяна", уточни той.
Павлов не очаква да има предсрочни парламентарни избори преди местните през 2023 г.
„Партиите почти забравиха червените линии, които бяха поставили", посочи той и коментира подписването на коалиционното споразумение. „Да няма споразумение между управляващите партии, а всяка да подписва с най-голямата - това е смешно. То е по-жалко от това да признаят, че предишния път са сбъркали и сега вече се подписват заедно", коментира той.
Как ще управляват тези хора заедно, ако не искат да подпишат един общ документ, риторично попита политическият анализатор. „Едно е да имаш заместник-министър, а друго - съветник. Това е поредното, което се прави за парлама“, смята той.
Относно позицията на България по темата за Северна Македония и пътя ѝ към ЕС Юлий Павлов заяви, че е крайно време българското правителство да „признае дивотията на досегашната позиция, която ни постави в изключително лоша позиция в ЕС и издигна до нечувани висоти омразата към България в РСМ".
„Крайно време е това да престане, но няма как да престане, защото има Рамкова позиция на Народното събрание и няма как да се промени. Оттук нататък „ще ручаме жабетата". ... Хората с българско самосъзнание в РСМ трябва да бъдат вписани в македонската конституция като държавотворен народ“, съветва анализаторът.
Той смята, че това са два процеса, които могат да вървят паралелно.
Павлов се надява финализирането на присъединяването да стане, когато се реши въпросът с българите в РСМ. „Не съм убеден, че в Народното събрание ще се намери мнозинство дори за тази разумна и елегантна позиция", каза той и прогнозира, че България ще стои на тази позиция за РСМ поне още година - година и половина.
Според него единственият път, по който може да се постигне възраждане на българщината в Северна Македония, е максимално бързо РСМ да влезе в Европейския съюз – да няма граници, да има максимална възможност там да се разпространяват български книги.Той се надява, че тогава гражданите на страната ще са „благодарни, че сме им помогнали за влизането в ЕС“. „Това е толкова елементарно, че ми е чудно, че хората се правят, че не го разбират", обобщи Павлов.