Поскъпване на слънчогледа и царевицата и свиване на площите с ечемик и рапица в България отчита Центърът за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) в бюлетина си за ноември.
Започна посевната кампания на зимните култури. Очаква се прибраните площи с пшеница през следващата 2022 г. да достигнат 1,15 млн. ха, с ечемик – 117 хил. ха, и с рапица – 133 хил. ха.
Тези площи са почти аналогични със средните за последните години.
Впечатление прави намаление на площите с ечемик, които в сравнение до 2017 г. са заемали около 180 хил. ха от обработваемата земя. Намаление има и при рапицата, която до 2018 г. е покривала около 180 хил. ха. Засега повишените разходи за производство не се очаква да се отразят на свиване на площите, но ще засегнат в известна степен добивите.
Изчисленията на САРА показват, че с най-високи брутни маржини за реколта 2021 е рапицата, които на хектар са около 1350 лв/ха, приспадайки преките производствени разходи (без рента, труд и др. постоянни разходи). Осезаемото увеличение на цените на слънчогледа повишиха брутните маржини за тазгодишната реколта и той заедно с пшеницата се изчислява да имат около 1200 лв/ха.
По-слабата реколта от царевица сваля брутната доходност до 1115 лв/ха, а същата при ечемика се оценява на 885 лв/ха.
На годишна база изкупните цени в България са най-високи при царевицата – с 48% нагоре и при слънчогледа – с 56%.
С най-голям потенциал за нарастване в следващите месеци е цената на пшеницата и най-вече ечемикът, където има място за до 25% увеличение.
05:14 | 14.09.22 г.