Вместо целево социално подпомагане, увеличението на пенсиите в огромна степен ерозира пенсионния модел. Така коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria увеличението на минималната пенсия в края на тази и в началото на следващата година Иван Нейков, бивш социален министър, председател на Балканския институт по труда и социална политика.
"Проблем, който сами създаваме, е непрекъснато ерозиране на пенсионния модел, като непрекъснато разкъсваме връзката между приноса на човека в осигурителната система и резултата, пенсията, която той ще получава", е мнението на експерта.
Нейков прогнозира, че дефицитът на Националния осигурителен институт ще продължи да нараства и все повече данъци ще отиват за пенсии. „Това говори за нестабилността на действията, които се предприемат. Системата не може до безкрай да се крепи с дефицити в НОИ“, категоричен е Нейков.
Преговорите за повишаване на минималната работна заплата и на минималната пенсия бившият социален министър определи като „филм, който сме гледали вече много пъти“.
„Синдикатите излизат, казват някакво число. Работодателите казват: „В никакъв случай", след което излиза министърът на финансите и се опитва да ги сдобри, като търси истината някъде по средата. Никой няма да каже: „Не, не искам да ми увеличаваш минималната работна заплата“, припомни Иван Нейков.
По думите му, остава неясно как е определено увеличението от около 10%. „Ние продължаваме да нямаме механизма, по който определяме минималната работна заплата“, предупреди бившият социален министър.
Той съобщи, че вече минаха четири години от ратифицирането на Конвенция 131 на Международната организация на труда, която посочва механизма, по който всяка страна може да определя минималната си работна заплата.
„Индикаторите са разделени на две групи – социални и икономически. Всяка държава може да направи своя комбинация, която да се променя през годините. На базата на един наистина професионално формулиран механизъм да се каже – толкова излиза минималната работна заплата при тази инфлация, безработица, при тази цена на живот, или при тази производителност. В случая няма такова нещо – просто казваме едни цифри“, критикува воденето на социална политиката Иван Нейков. „Нямам отговор на въпроса защо не го правим. Това дори не е въпрос на желание, не изпълняваме международен акт, който сами сме ратифицирали“, допълни той.
По повод статистическите данни, че само 11% от младите хора между 18 и 26 години работят, експертът смята, че има разминаване между официалната статистика и реалната ситуация, заради непривлекателността на традиционните трудови отношения в очите на младите хора.
Той обаче подчерта, че идва момент, в който свободата, която дават новите форми на труд, например в международни дигитални платформи, има своята цена. Според Нейков ще дойде време, когато на тези хора ще започне да им липсва защитата на трудовото законодателство.
„Двадесет и първи век донесе нещо, което дори не можем да си представим още – изключително нарастване на капацитета на единицата, на един-единствен човек. Един човек може да има капацитет на едно предприятие от преди 20-30 години благодарение на дигиталните възможности и огромния обем информация, който се разпространява. Този нов тип производителност доведе до появата на нов тип труд. Няма как този човек, който си знае цената, да го вкараш в големия колектив. Той се съпротивлява и не иска", коментира Иван Нейков.
Ще има ли пари в бюджета и за други цели освен за увеличените пенсии? Ще се стигне ли до уравниловката две трети от пенсионерите да имат една и съща пенсия, независимо от приноса им в социалната система? Справедлив ли е българският осигурителен модел? "Капан" ли са антикризисните добавки към пенсиите? Ще се счупи ли безвъзвратно черупката на класическото трудово правоотношение? Каква е скритата заетост?
Повече от разговора вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
20:13 | 13.09.22 г.