Настоящата пандемия не трябва да променя дългосрочните планове на младите хора, които преследват кариера във въздуха. Даже напротив, най-добре е да се действа антициклично, т.е. да се започне авиационно обучение точно сега. Това казва в интервю за БТА пилотът Марио Бакалов. Той управлява най-големия пътнически самолет в света - Airbus A-380, а през 2016 г. за първи път го приземи в София, с което влезе в авиационната история на България. Марио Бакалов живее със семейството си във Франкфурт, Германия.
„Кризи винаги е имало и ще има, аз лично съм минал през няколко такива. Например след 11 септември, когато авиацията беше на земята, или 2003 г. при първата SARS пандемия, когато останахме без работа и ни казаха да си търсим друга професия. След всяка криза идва бум. През изминалите месеци наблюдавахме именно този факт - когато рестрикциите паднат и заразените са малко, хората отново летят, дори повече отпреди пандемията. Според мен следващият бум е въпрос на време и зависи от това колко бързо ще се справим с това огромно предизвикателство. Добре е младите авиационни ентусиасти да са готови именно за този очакващ ни скоро бум“, препоръчва пилотът.
Той признава, че мерките срещу COVID-19 усложняват работата на борда, най-вече невербалната комуникация в пилотската кабина, когато маските закриват лицата на екипажа. „В зависимост от дестинацията престоят на екипажите между полетите се очертава доста по-труден отпреди. Например в Китай не може да се излиза от стаята, а в ЮАР единствената разрешена разходка е до лобито на хотела. Да не споменавам многобройните тестове преди полет и след полет в различните държави", разказва Марио Бакалов.
Въпреки затрудненията от настоящата ситуация екипажите са силно мотивирани да изпълняват задачата си, подчерта той. Случаите на доказано заразяване на борда на самолет са малко, отчита Марио Бакалов, а причините за това са многобройните мерки за безопасност, които предприемат авиокомпаниите. Сред тях са задължителен сертификат за ваксина или негативен тест от страна на пътниците, а често и комбинация от двете, както и носене на маски и стриктна дезинфекция. "Въздухът в самолетите циркулира вертикално от горе на долу и така не се смесва. Той минава през хепа филтри, а на всеки две минути се сменя изцяло с чист въздух отвън. Това води до качество на въздуха, сравнимо с операционните зали в болниците", обясни той.
По думите му най-често пътниците се интересуват какво се предприема на борда и как могат да се защитят, особено на дългите полети.
За професията си той разказва, че пилотите, летящи из Европа, имат по-няколко полета на ден и кръстосват континента за отрицателно време. Често преспиват накрая на работния ден в някоя европейска столица и продължават полетите на следващия ден. На този принцип те летят по четири до шест дни, след което се завръщат и почиват между два и три дни там, където са базирани. Предимството на този режим е, че има голямо разнообразие с много кацания и излитания и се обикаля цяла Европа.
Пилотите на трансконтиненталните полети имат коренно различно работно ежедневие. Те летят по веднъж на ден, съответно имат само по едно излитане и кацане, но работното време често надминава 15 часа и се прелитат много държави, климатични и времеви зони. Наградата е повече свободно време на крайната дестинация, често по няколко дни и най-малко 24 часа. Така остава време за разходки и кратки екскурзии. Вечен придружител на този режим е времевата разлика, но всеки намира собствена стратегия да се справи успешно с нея.
Авиацията отваря един динамичен и вълнуващ свят с необикновено ежедневие, интересни хора от различни култури. Дава шанс да виждаме слънцето всеки ден, коментира Марио Бакалов.