fallback

Румен Радев печели убедително президентските избори в България

За действащия президент и Илияна Йотова са гласували над 65% от избирателите, но избирателната активност остана ниска

19:59 | 21.11.21 г. 12
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Досегашните президент и вицепрезидент Румен Радев и Илияна Йотова печелят убедително втория тур на президентските избори. Радев и Йотова събират 65,8% от гласовете, докато за опонентите им проф. Анастас Герджиков и полк. Невяна Митева са гласували 31,4% по данни, получени към 20 часа на базата на анкети на изхода на избирателните секции (екзитпол) на Gallup International – социологическата агенция, с която работи Investor Media Group. 2,8% от разходилите се днес до избирателните секции са гласували с „Не подкрепям никого“.

Вотът премина при най-ниската в историята на балотажите избирателна активност - около 33,7%.

На първия тур преди седмица Румен Радев спечели 49,42% срещу 22,83% за Анастас Герджиков. Разликата между двамата беше над 700 хил. гласа - 1 322 385 за Радев и 610 862 за опонента му.

Според данни на Централната избирателна комисия право да участват в гласуването днес имат 6 665 534 души. Гласуването е задължително по закон, но санкция за нарушение няма. В секциите с над 300 избиратели - общо 9399 в страната, гласовете се подаваха само с машини. Така беше и в 208 секции в чужбина. 

Българите гласуваха на балотажа за президент, на който така или иначе се очакваше победа за досегашния президент Румен Радев и нов петгодишен мандат и затвърждаване на победите за политическите сили, които свалиха дългогодишния премиер Бойко Борисов от власт.  Радев бе номиниран от инициативен комитет и бе подкрепен от БСП, "Продължаваме промяната", ИТН, Зелено Движение, "Изправи се.БГ! Ние идваме". Проф. Герджиков също бе издигнат от инициативен комитет и бе подкрепен от ГЕРБ-СДС и БЗНС, както и полугласно от ДПС.  

 

След като спечели първия тур на изборите с близо 50% от гласовете, Радев се изправи днес срещу проф. Анастас Герджиков, ръководител на най-големия университет в България и подкрепян от бившата управляваща партия ГЕРБ на Борисов. 

 

 

Политическите спорове разделиха обществото на България - най-бедната държава членка на Европейския съюз, което я принуди да проведе три парламентарни избори само тази година, въпреки че властите се затрудняват да овладеят едно от най-смъртоносните огнища на Covid-19 в света и да осигурят средства за помощ от ЕС. 

Проф. Анастас Герджиков. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

 

 

 

На третите парламентарни избори, проведени преди седмица, група партии обещаха да изкоренят ендемичната корупция и организираната престъпност, които спъват българската икономика и държат страната извън Шенгенската зона и еврозоната.  Сега те се опитват да сформират управляваща коалиция. Победата на Радев, обучен от НАТО генерал от ВВС с нов петгодишен мандат на до голяма степен церемониалния пост може да облекчи прехода към ново правителство и да помогне за прекратяване на политическата нестабилност на държавата, коментира Bloomberg. 

Победа на Герджиков, от друга страна, можеше да добави потенциален нов проблем към продължаващите коалиционни преговори, тъй като следващият президент може да назначи временно правителство, ако партиите не успеят да сключат коалиционно споразумение. 

Президенти и председатели

Днес можехме да гласуваме в близо 13 хил. секции у нас, а сънародниците ни зад граница - в 751. За целта бяха осигурени близо 12 хил. устройства.

Президентските избори тази година са седмите у нас след демократичните промени. 23 бяха кандидат-президентските двойки на първи тур. 

Президентската институция е въведена в България през 1990 г. след продължителни спорове между опозицията и управляващата партия как да се нарича първият държавен глава – председател или президент на републиката.

Първият държавен глава след промените Петър Младенов е председател/президент на България. Той е избран на 3 април 1990 г. от Народното събрание.

На 1 август 1990 г. д-р Желю Желев е избран за президент от Народното събрание на мястото на подалия оставка Петър Младенов. Той остава на този пост до 1992 г., когато се провеждат първите преки избори за държавен глава. Д-р Желев печели на втория тур /19 януари 1992 г./ и остава на този пост до началото на 1997 г. Негов вицепрезидент е известната поетеса и дисидент Блага Димитрова, която не завършва своя мандат, оттегляйки се от своя пост заради несъгласие с президента. Д-р Желю Желев ни напусна внезапно на 30 януари 2015 г., месец преди да навърши 80 години.

На изборите 27 октомври - 3 ноември 1996 година за президент е избран кандидатът на Обединените демократични сили (ОДС) Петър Стоянов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г.

Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат през 2001 г., но загуби на втория тур от Георги Първанов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. През лятото на 2006 г. обявява намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат. Участва в изборите на 22 октомври 2006 г., като кандидатурата му е издигната от инициативен комитет и подкрепена от БСП.

На президентските избори през октомври 2011 година вотът печели кандидатската двойка на ГЕРБ Росен Плевнелиев - Маргарита Попова. Тогава на първи тур се явиха 18 президентски двойки. До балотажа стигнаха двойката на ГЕРБ и Ивайло Калфин - Стефан Данаилов от БСП.

На президентския вот през 2016 година над 2 милиона избиратели пуснаха бюлетина в полза на Румен Радев, подкрепен от БСП, на балотаж срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. На втория тур Радев печели изборите с 2 063 032 действителни гласа. Цачева на балотажа получи 1 256 485 действителни гласа. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:06 | 13.09.22 г.
fallback