Българите, които са в риск от глад в България, се увеличават само за една година от 14 хиляди до близо 18 хиляди през 2020 г. Има все повече хора, които споделят нужда от храна и търсят такова решение. Това съобщи в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка.
Според нея световните обезпокоителни тенденции не са подминали България – през 2019 г. Българската хранителна банка системно е обслужвала над 8 хиляди души, но през миналата година това число на системно подпомагане е скочило над 14 хиляди.
Тя разказа за хора, които са търсили помощ от Българската хранителна банка, защото и двамата родители в семейството са загубили своята работа и не могат да посрещнат базисните нужди на домакинството.
Цанка Миланова коментира данни, според които около 45 млн. души в 43 страни са в непосредствен риск от глад. За тази притеснителна тенденция алармира ООН.
Тя обясни, че обикновено, за да се стигне до такава хуманитарна криза, първо има военен конфликт, който реално предизвиква хуманитарната криза – става дума за държави като Афганистан, Судан, Сомалия, Етиопия.
“Където има точки на конфликти, там обикновено населението страда не просто от недохранване, а директно от глад. Пандемията от COVID-19 допълнително влоши положението на тези хора”, посочи Цанка Миланова.
Тя сподели информацията от Глобалната мрежа за хранително банкиране, в която членува и Българската хранителна банка. По данни на глобалната мрежа приблизително 2 милиарда души в световен мащаб имат нужда от повече храна и изпадат в затруднения да си я набавят, като досега имаше факти, че те бяха 900 милиона.
По думите ѝ българите, които се нуждаят от храна, са в трайна уязвимост.
„За съжаление, те стават все по-невидими за обществото, посочи изпълнителният директор на Българската хранителна банка. – Става дума за хората, които са до някаква степен инвалиди, децата, които са останали без родителски грижи, самотните възрастни хора, които има ниски пенсии и тези, които са останали на улицата без дом.“
Цанка Миланова потвърди, че акцентът се премества изцяло върху хората в активна възраст, които са загубили работата си или тези с тежки хронични заболявания, които не могат да излязат от вкъщи. „Но те не са единствените, а децата без родители, пенсионерите, хората с увреждания и бездомните са уязвими много преди пандемията”, заяви тя.
Миланова смята обаче, че Covid кризата бързо е научила институциите да си сътрудничат. През последната година Българската хранителна банка си е взаимодействала с аварийните служби, както и с малки общини, които от години нямат социален патронаж, но е трябвало да реагират адекватно на ситуацията.
Цанка Миланова призова всички представители на бизнеса, които имат излишък на храна, да се възползват от услугите на Българската хранителна банка, да проявят добра воля и да дарят. Тя гарантира, че храната ще достигне до нуждаещите си максимално бързо и в добро състояние и увери, че има сериозен регламент и контрол при хранителното банкиране от БАБХ и Министерство на земеделието и храните.
На какво се дължи увеличението на застрашените от глад хора? Ще се разрасне ли хуманитарната криза в Афганистан? Направи ли пандемията хората по-състрадателни? Станаха ли повече дългосрочните социални програми, при които храната да се използва без разхищение? Колко процента от храната се попилява в домакинствата и при производителите? Има ли смисъл и ефект от кампаниите по даряване на храни? Оказват ли климатичните проблеми влияние върху храната с отпечатък върху природата?
Целият разговор може да видите във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" можете да видите тук.