"Заради нарушенията във веригата за доставки, редица суровини изчезнаха. Запасите с магнезий в Европа ще се изчерпат в края на ноември и това създава паника в Европа, защото основният снабдител е Китай", посочи той във връзка с последните развития в сектора.
Петров е на мнение, че търговските войни с Китай обаче са една добра възможност за българската металургия и перспективите са много големи, но е необходима и подкрепа от държавата, за да станат предприятията конкурентни. Той потвърди, че към сектора обаче не са били разпределени над 1 млрд. лева от Фонда за енергийна сигурност, в който влизат парите от въглеродни такси, които държавата продава. Вместо това сумата е била насочена към държавната ТЕЦ "Марица Изток" 2.
„Така държавата временно запълва дупки, вместо да подпомогне сектора и то в период, в който металите стават все по-търсени. Със Зелената сделка се увеличава потреблението на метали, защото са необходими за новите генератори, фотоволтаичните системи и инфраструктура“, заяви Петров.
„Металургията използва 25% от електроенергията в България, но въпреки това продължава да я купува на дневна база, заради липсата на дългосрочни договори и големи търгове. Това е един от основните проблеми“, посочи Петров.
Той е категоричен, че към настоящия момент идеята, че една икономика може да се захранва само от възобновяеми източници, е утопия. „Затова и ние се надяваме в бъдеще в България да има нова ядрена мощност, но този процес се забави твърде много“, смята Антон Петров.
Той допълни, че българската металургия е доста високо развита технологично, а продуктите са с високо качество. „В металургията има четири пъти по-висока добавена стойност, отколкото е средната за сектор преработватели в България“, подчерта Петров.
Защо се увеличиха стратегическите инвеститори в металургията? На колко възлизат инвестициите в последните десет години?
Цялото интервю гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" можете да видите тук.