Броят на лошите заеми в България се задържа стабилен

Броят на необслужваните заеми в България от началото на годината се запазва сходен с нивото от 2020 г. и дори леко се понижава. Относително стабилни са и общите нива на връщане на кредитите при потребителите, показват данни на Асоциацията за управление на вземания (АУВ) за тенденциите на пазара на вземания от началото на 2021 г. Това, на фона на нестабилната икономическа ситуация и негативните прогнози, рисува на пръв поглед оптимистична картина. Според експертите обаче тя е само привидна.

„Наблюдаваме повишение на риска при хората между 40 и 50 години, които традиционно са най-съвестните платци. Тези хора имат по-устойчиви доходи, често се грижат както за децата си, така и за възрастни роднини, имат най-отговорно поведение и се приемат като гръбнак на икономиката. Именно при тях обаче се усещат първи сигнали за затруднения при покриването на месечните вноски”, съобщи Райна Миткова, председател на Асоциацията за управление на вземания.

В асоциацията констатират, че промените при хората между 40 и 50 години не се отразяват на общите нива на плащане, тъй като на този етап спадът се компенсира от останалите възрастови групи. Но явлението е показателно за случващото се в България в момента.

„Все още не могат да се идентифицират ясни причини за колебанията при най-устойчивата група. Повечето от тези потребители реално имат възможност да покриват вноските си, но прогнозите за все по-сложна икономическа ситуация и трудна зима ги кара да ограничат разходите си. Оптимизирането на бюджета обаче не бива да изключва покриването на вноски по заемите – когато не се връща дължимото то ще има точно обратния ефект върху финансовата стабилност”, съветва Миткова.

Според нея предстоящите трудни месеци отключват и други модели на потребителско поведение.

Председателят на Асоциацията за управление на вземания потвърди, че не са малко хората, които харчат неразумно за стоки и услуги, които не са от първа необходимост. „Те живеят на принципа „от заплата до заплата” и не виждат смисъл да спестят, за да бъдат по-устойчиви в момент на инфлация и растящи цени. И макар да е вярно, че парите губят част от стойността си, явлението е временно и сега е моментът да бъдем по-внимателни към покупките си”, убедена е Миткова.

Тя съветва потребителите винаги да заделят буферна сума, достатъчна да покрие разходите им за поне три месеца напред. В условия на растяща инфлация обаче заделените средства трябва да бъдат достатъчни дори за 6 - 9 месеца.

„За да сме спокойни, че ще можем да посрещнем нуждите си дори при затруднения, е важно да имаме спестявания, с които да можем да живеем половин година. Ако не се намираме в добро финансово здраве, трябва да си дадем сметка кое е наистина важно и да се лишим от екскурзия или нова черна техника, например. Вместо това бихме могли да заделим за неща от първа необходимост, чиито цени в момента сериозно растат – ток, отопление и гориво, хранителни продукти, стоки за бита, други базисни услуги, които ползваме, е мнението на експерта. – Неплащането на вноските по заемите също може единствено да ги оскъпи.”

Миткова информира за наблюдения на асоциацията за повишени разходи за компютри покрай дистанционната форма на работа. Промените, свързани с пандемията, са и причина за някои потребители да инвестират в ремонт и обзавеждане, както и в обновяване на бялата техника за бита, са сред другите инициативи за покупки.

Пандемията се откроява като основен фактор в причините за неплащане, посочени от потребителите. Над 20% от всички клиенти смятат, че COVID и икономическите последици са основание за забавянето на вноските. Сред затрудненията са намалена работна заплата или съкращение вследствие на пандемичните условия, ограничен достъп до каса или банка в резултат на боледуване или карантиниране.

В големите градове плащането на вноски е по-висока спрямо по-малките населени места. Бургас, Стара Загора и Благоевград отчитат подобрение на този показател на годишна база. В същото време в Русе, Велико Търново и Враца се наблюдава по-голямо затруднение в погасяването на вноските спрямо 2020 година. Очакванията на Асоциацията за управление на вземания са, че тази тенденция ще се запази, тъй като традиционно по-бедните региони първи страдат от негативните изменения в макросредата.

„Дългосрочната прогноза кога икономиката ще поеме във възходяща посока е изключително трудна към момента. Краткосрочната обаче е ясна – предстои трудна зима и запазването на финансовата стабилност – от общата до тази на всяко отделно домакинство, зависи много от потребителското поведение и дисциплина. Преразглеждането на бюджетите и правилното разпределение на средствата ще бъде ключово за устойчивостта ни по време на предизвикателния период”, прогнозира Райна Миткова.