Ракът на белите дробове е водеща причина за смърт от онкологични заболявания в България. Той е най-честа причина за летален изход от рак при мъжете и на трето място при жените. В същото време всяка година у нас се диагностицират около 4250 нови случая на белодробен карцином.
Данните обяви ръководителят на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ „Света Марина“ - Варна доц. д-р Николай Цонев по време на онлайн семинар по повод Месеца за борба с рака на белите дробове - ноември. Събитието се организира от AstraZeneca България като част от информационната кампания „Ново нормално, същият рак“, която компанията започна в края на миналата година.
Данните сочат, че 5-годишната преживяемост при белодробен карцином в България (6,5%) е приблизително два пъти по-ниска от тази в Европа (12,6%). Причината е късното диагностициране на заболяването. Близо 70% от тях са в напреднал стадий (I стадий – 6%, II стадий – 9%, III стадий – 28%, IV стадий – 38%, неуточнен стадий – 19%).
Най-честата причина за развитие на белодробен карцином е тютюнопушенето. Относителният риск при пушачите се увеличава с 13,3 пъти в сравнение с непушачите, обясни доц. Цонев. Друг рисков фактор за рака на белите дробове е излагане на радон и наличие на професионални фактори като азбест, радиация, арсен, никел и др. Рискът се увеличава при комбинация от излагане на професионален канцероген, токсини и тютюнопушене. В повишен риск от развитие на заболяването са и хората с други белодробни заболявания - туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.
Около 25% от пациентите с диагностициран белодробен карцином нямат симптоми. Когато такива се появят, то те са продължаваща кашлица, затруднено дишане, гръдна болка и прогресираща загуба на тегло. Симптомите на рака на белите дробове могат да са близки до тези на COVID-19, но не всяка кашлица е свързана с коронавирус, коментира доц. Цонев. Той бе категоричен, че в условията на COVID-19 не бива да се пренебрегват злокачествените заболявания, тяхната диагностика и своевременно лечение.
Ракът на белите дробове се диагностицира чрез извършване на образни изследвания (рентгенова снимка, компютърна томография, PET скенер и др.), но реалната диагноза се поставя, след патологично изследване на тъканен материал чрез иглена биопсия, бронхоскопия или торакоцентеза. Изборът, кой тип метод да се използва, зависи от конкретната ситуацията. В допълнение към патологичното изследване, съвременните методи на диагностика изискват изследване и на така наречените предиктивни биомаркери. Това е важно, за да може впоследствие, при наличие на такъв биомаркер, пациентът да получи възможност за персонализирана терапия. Така лечението се планира въз основа на нуждите на конкретния пациент, обясни доц. Цонев и добави, че в България могат да се прилагат всички съвременни терапии на заболяването.
Медицинският онколог е категоричен, че е необходимо в България да се въведе скринингова програма за белодробен карцином, която да обхваща хора с установен висок риск от развитие на заболяването – над 55-годишна възраст, които са многогодишни активни пушачи.