Актовете на Кирил Петков като министър са стабилни въпреки решението на Конституционния съд (КС). Това обясни по Нова телевизия доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Вчера Конституционният съд обяви за противоконституционен указа на президента в частта, с която Кирил Петков беше назначен за служебен министър на икономиката.
„Това, което става ясно от решението на КС, е, че народните представители от ГЕРБ са сезирали съда за указа на президента, но не са поискали да се произнесе по отношение на актовете. В този смисъл, като проследих и коментарите на колегите, всички сме единодушни, че актовете са стабилни”, обясни Киселова.
Така по думите й актовете му могат да бъдат атакувани един по един, но не отпадат автоматично. „Малко са действията в правото, които са автоматични. В повечето случаи е необходимо за всеки един от актовете да се премине през конкретна преценка”, каза доц. Киселова.
Все пак ако някои от актовете бъдат обжалвани, настоящият икономически министър може да ги преподписва. „Казано на жаргон – могат да се санират част от актовете, които продължават да имат действие”, посочи експертът.
„Декларациите на някои партии, че ще оспорват всички актове от май до септември, ми се струват пресилени и част от кампания”, коментира преподавателят по конституционно право.
Въпросът за това могат ли хора с двойно гражданство да заемат висши държавни длъжности трябва да бъде решен от парламента, обясни още тя. „Много малко държави допускат техни висши лица да имат и друго гражданство”, отбеляза още специалистът.
Тя вижда и умисъл за момента, в който е сезиран Конституционният съд. „Народните представители от ГЕРБ сезираха така КС, че да съвпадне с предизборната кампания за държавен глава, за да използват този инструмент като атака срещу действащия президент”, каза Киселова. Тя припомни, че за да има импийчмънт срещу президента, трябва първо да има работещо Народно събрание.
19:10 | 13.09.22 г.