Ако изборите за президент и вицепрезидент бяха в отминалата неделя, за Румен Радев биха гласували 51,2% от гласуващите, за Анастас Герджиков – 22,5%, за Мустафа Карадайъ – 7,9%, а за Лозан Панов – 6,2%.
Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за БНР, проведено лице в лице с таблети сред 1009 пълнолетни българи в периода 10-17 октомври.
Сред останалите кандидати личат най-вече Костадин Костадинов – 3,1%, Милен Михов – 1,6%, Веселин Марешки – 1,1%. С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,7%. Останалите се разпределят сред други кандидати, сред които Волен Сидеров, Валери Симеонов и др.
Общо 56,4% от анкетираните казват, че ще гласуват със сигурност на президентските избори, а 54,2% - на парламентарните избори. По над 20% са и онези, които казват, че вероятно биха гласували, но не са сигурни.
Данните за структурата на нагласите и потенциалната активност показват възможност президентските избори да завършат и в единствен тур. С оглед на последните събития обаче тази възможност не е доминираща, коментират социолозите и подчертават, че между проучването и изборите на 14 ноември има цели четири седмици, както и че не са отчетени събитията от последните дни.
Ако парламентарните избори бяха в средата на октомври, моментната снимка на електоралните нагласи щеше да изглежда така: за ГЕРБ-СДС биха гласували 22,5% от гласуващите, за БСП – 15,1%, за „Продължаваме промяната“ – 13,4%, за „Има такъв народ“ – 12,2%, за „Демократична България“ – 11,2%, за ДПС – 10,8%. Това са и сигурните от днешна гледна точка формации в следващия парламент.
Близо до бариерата от 4% е и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ – с 3,7%. Под бариерата личат също „Възраждане“ и ВМРО, съответно с 2,9% и 2,3%.
Потенциален проблем ще е уплахата от вируса, боязън от машинното гласуване и т.н. Заедно с кризисната политическа и икономическа ситуация това прави изборите и за президент, и за парламент трудни за прогнозиране както по отношение на активността, така и на самия вот, отбелязват от "Галъп".
06:51 | 14.09.22 г.