Причините за по-високите цени на храните по света и в България са комплексни. България не е автономна държава по отношение на храните и няма как да не отразява световните тенденции. По отношения на храните, ние разчитаме много повече на внос, а това създава допълнителни трудности, коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria доц. Десислава Димитрова от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
Световните цени на храните са се покачили за втори пореден месец през септември и са достигнали 10-годишен връх, стимулирани от поскъпването на зърнените култури и растителните масла, съобщи наскоро Организацията по прехрана и зeмеделие към ООН.
Димитрова очаква ръст в световното производство на зърнени култури тази година, но прогнозира то да бъде изпреварено от бъдещото потребление.
Индексът на цените на храните на Организацията по прехрана, който проследява международните цени на най-търгуваните хранителни стоки, достигна 130 пункта миналия месец. Това е най-високата стойност от септември 2011 г. – на годишна база цените са се повишили с близо 33%.
Димитрова посочи, че повишаването на цените на стоките е в резултат на пандемията от коронавирус, както и местните фактори. Тя обясни, че дори реколтата на някои от зърнените култури като пшеницата през годината да са добри и рекордни, цените вероятно се повишават, защото суровината се изнася.
„Зърнопроизводителите трябва да следят съдбата на реколтата им – дали се изнася или се внася към нашия пазар”, съветва ученият.
Десислава Димитрова потвърди, че високите цени на енергийните ресурси са друг фактор за крайните цени на продуктите. Тя прогнозира, че се задълбочава опасната тенденция заради високите цени на храните и спадът в разнообразието на храни в потребителската кошница води до предпочитането на храни с по-ниски цени.
„Качествените храни не са евтини. Възможността да се постигне ниска цена на храната е резултат от идентификация на земеделието или от несправедливо заплащане на производителите на тези храни“, обясни тя.
По думите й влошаването на качеството на хранене води в дългосрочен план до това отново да сме първи в ЕС по сърдечно-съдови заболявания, както и до ръст на болести, свързани с храненето.
„Българинът в последните години не консумира достатъчно плодове и зеленчуци. Имаме малко национално производство, но произведеното не стига до пазара“, е мнението на експерта.
„Ще продължим да консумираме повече тестени изделия, които на пръв поглед ни нахранват, но не допринасят за общото ни здравословно състояние”, заяви Десислава Димитрова.
Тя напомни, че в света най-засегнатите общности са тези, които зависят от индустриално произведената храна. „Те нямат свободата да избират храна и се купува това, което им се предлага, на съответните цени“, потвърди ученият и допълни, че небалансираното развитие на индустриалното производство на храни и небалансираното му разпределение е една от причините за поскъпването.
Как се отразява инфлацията на цените на храните? Има ли условия в българското село за възраждане на традиционното земеделие? Може ли да настъпи продоволствена криза при по-скъпи храни? Ще оказват ли климатичните промени влияние върху цената на храните? Ще има ли държавна политика при производството на храни в България?
Целия разговор можете да чуете във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" можете да чуете тук.