Повечето българи не са чували за Зелената сделка - това показват две национални представителни изследвания сред пълнолетните българи на „Екзакта Рисърч Груп“, проведени през октомври 2020 г. и година по-късно - през октомври 2021 г. Интервюирани са 1005 пълнолетни българи в 72 населени места на страната.
На въпрос „Вие лично чували ли сте някога у нас да се говори в публичното пространство за Зелената сделка?“ през 2020 г. положително отговарят 36,5%, а през 2021 г. - 48,4%. За европейския преход към нисковъглеродна икономика през 2020 г. не са чували 63,5% от запитаните, а тази година - 51,6%.
През 2021 г. расте делът на запознатите с този термин, коментират социолозите.
67% от висшистите разпознават термина "Зелена сделка", а също и 57% от столичаните и 53% от жителите на областните градове.
По-малко се знае за процеса от младежите под 30 години (сред 56% от тях), сред възрастни над 60 години (сред 54% от тях), сред запитани с основно и средно образование, сред хора с нисък стандарт на живот и сред жители на малки градове и на села.
Какво представлява Зелената сделка
В сравнение с 2020 г. през 2021 г. има ръст от 7 пр. пункта в дела на правилно отговарящите (от 39% на 46%), че Зелената сделка е набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика. Така отговарят по-често хора на средна възраст, висшисти, както и жители на столицата и на големите градове. С цели 8 пункта за последната година намалява делът на хората без мнение по въпроса.
Според голям брой запитани България не е готова да извлече полза от тази трансформация – 40,8% през 2020 г. и 44,4% през 2021 г.
| Какво според Вас представлява „Зелената сделка”? | Октомври 2020 | Октомври 2021 |
| Национален план на българското правителство за намаляване на вредните емисии в българската енергетика до 2030 г. |
12,7%
|
14,7% |
| Набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и финансиране на икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика. | 39,2% | 45,9% |
| План на ООН за цялостна промяна на човешките дейности с цел намаляване замърсяването на околната среда. | 8,4% | 7% |
| Не знам, не мога да преценя | 39,7% | 32,4% |
Замърсяване на въздуха
През октомври 2021 г. 40,2% от българите определят като трайно нерешен проблема за замърсяването на въздуха в своето населено място. За 59,8% това не е така.
| Бихте ли казали, че във Вашето населено място замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем? | Октомври 2020 | Октомври 2021 |
| Да | 38,6% | 40,2% |
| Не | 61,4% | 59,8% |
Замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем за 81% от столичани и за половината от жителите на областните градове.
Замърсяването на въздуха не е трайно нерешен проблем за 67% от жителите на малките градове и за 92% от жителите на селата.
Данните за последната година показват устойчиви нагласи в отговорите на този въпрос.
Въпреки това повечето хора не биха сменили населеното си място за такова с по-чист въздух – 88,7% през 2020 г. и 85,4% през 2021 г. не искат да се местят по тази причина.
Делът на хората, които заявяват, че биха напуснали населеното място, в което живеят, за да отидат другаде, където въздухът е по-чист, расте обаче от 11% на 15%. Това твърдят по-често хора на възраст под 40 години, високообразовани и заможни респонденти. Такъв отговор дава и всеки четвърти от живеещите в населени места, където замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем.
През последната година нарастват дяловете на българите, които са готови персонално да подпомогнат борбата с климатичните промени. Най-слаба е персоналната готовност за подпомагане на борбата с климатичните промени, като се намалят пътуванията с автомобили.
Двете изследвания са реализирани със средства на "Екзакта Рисърч Груп" и с финансовата подкрепа на депутата в ЕП Радан Кънев.
16:30 | 13.09.22 г.