България все още е в началото на процеса на осъзнаване на климатичния проблем, коментира финансовият министър Валери Белчев по време на форум, посветен на Зелената сделка и предизвикателствата за страната, провеждащ се в София. Той отбеляза, че 37% от средствата, които ще получим по Плана за възстановяване са насочени към енергийния преход, но и частният сектор, и то по-точно финансовият, има ключова роля в това отношение.
Белчев отчете, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и други международни институции трябва да имат водеща роля в началото, поемайки риск, но и давайки правилната насока.
Вече всички наричат ЕИБ "климатичната банка", каза вицепрезидентът на институцията Лиляна Павлова. Тя отбеляза, че годишно инвестициите на банката са в размер на 70 млрд. евро и целта е 50% от тях да бъдат насочени към мерки за зелен преход. От тази година всички инвестиции на ЕИБ са в съзвучие на Парижкото споразумение.
Павлова отчете още, че амбициите на банката са заедно с частния бизнес да привлече 1 трилион евро до 2030 година за екология.
Тя отчете като голям успех заявката на Турция да подпише Парижкото споразумение, тъй като Европа не може да бъде сама в усилията за опазване на околната среда.
Проучване на ЕИБ показва, че 2/3 от компаниите в България нямат планове, свързани с климатичните промени, и това е сериозен проблем, каза още Павлова по време на форума.
Политиките за икономическото развитие не трябва да са разделени от политиките за климата, а да са обединени, каза и Галина Винселет, директор на Световната банка за ЕС. Институцията е отпуснала 26 млрд. долара под формата на зелени инвестиции през 2020 година. Световната банка от повече от две десетилетия работи за зелено финансиране, допълни още тя.
Основните схеми за зелени инвестиции на Световната банка са например в инфраструктура, финансиране в политики за развитие и други програми.
Всички трябва да осъзнаят и приемат цената на енергийния преход, призова Силвия Георгиева, изпълнителен директор на сдружението на общините у нас (НСОРБ). Тя посочи, че общините вече имат готови проекти, които могат да бъдат стартирани веднага.
Въпросът е кой ще плати този преход, кой ще поеме социално-икономическата цена, отбеляза още Георгиева.
По различни програми и фондове - Плана за възстановяване, Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния, Оперативна програма "Околна среда", Нов Европейски фонд за климата и Програмата за развитие на регионите (2021 - 2027) българските общини могат да получат 7 млрд. евро за зелени решения през следващите няколко години.
Тя беше категорична, че средствата са налични, волята и политическите рамки - също, но липсва координацията.
Добивът на метали може да даде пример как може да се развиват регионите след края на жизнения цикъл на мината, разясни Илия Гърков, вицепрезидент на "Дънди Прешъс Металс". Той обясни, че металните находища обикновено са малки и се изчерпват за 15-20 години, а компаниите, които ги експлоатират, трябва да подготвят обществото за периода, когато бизнесът напусне региона.
Отговорът как се случват нещата са инвестиции в други индустрии, така че общините да не бъдат оставени без поминък, обясни той и се оплака от административната тежест на регулациите.