С 59 инвестиционни мерки и 46 реформи бе приет българският план за възстановане

Служебното правителство прие актуалната версия на Плана за възстановяване и устойчивост, който утре ще бъде представен пред европейските институции. Това заявиха пред медиите служебният премиер Стефан Янев и вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов.

С проектите и механизмите в него България може да получи почти 13 млрд. лв. за следкризисно възстановяване. В плана има записани около 59 инвестиционни мерки и 46 реформи. Те ще служат както за укрепване на икономическата и социална устойчивост, така и за възстановяване на икономиката и за повишаване на дългосрочния ни потенциал, посочи вецепремиерът.

„Смятам, че защитихме за България тези 12,9 млрд. лева въпреки тежкото наследство и безпрецедентната политическа ситуация", каза вицепремиерът Пеканов.

„Българският план за възстановяване и устойчивост представлява програма за дългосрочни инвестиционни проекти и реформи, които да направят българската икономика по-силна и по-конкурентноспособна, да ѝ дадат тласък и да повишат благосъстоянието на гражданите, като отговорят на предизвикателствата на 21 век“, посочи Пеканов.

Общият ресурс по плана е 12,9 млрд. лева, които ще се влеят в българската икономика в следващите години. Това ще активира допълнителни 8,1 млрд. лева инвестиции, което ще даде ефект върху икономиката ни в размер на 21 млрд. лева в следващите шест години", посочи вицепремиерът. Правим всичко възможно средствата да дойдат още тази година, но е въпрос на преговори, които още не са приключили, допълни той.

Планът не е само проекти и ресурси, той ще даде тласък на реформи в следващите години, каза още Пеканов. Реформите са ключовото, че страната ни ще се развива в крак с времето. 

Планът отговаря както на приоритетите на Европейските институции да засили екологичния и цифров преход, така и на желанието на кабинета да задвижи ключови реформи, включително такива, които предишните управляващи са отказвали да направят в желанието си да избягват всяка трудна тема, добави вицепремиерът.

Той очерта ключовите промени по плана, направени в хода на работата в последните месеци - значително засилване на фокуса върху декарбонизация; засилена подкрепа за бизнеса при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа; засилен инвестиционен фокус в социалната сфера (образование, здравеопазване, социална подкрепа); има 13 нови инвестиционни проекта спрямо предишната версия; реформи в сферата на здравеопазването, електромобилността, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата, енергетиката.

Правителството предлага две дати по ключовата тема за затваряне на въглищните централи - 2038 или 2040 година, като се водят преговори да е 2040 година. Следващото Народно събрание ще фиксира дата на затваряне на базата на технически анализ, посочи премиерът Стефан Янев.

"Механизмът за фиксиране на тази дата тепърва предстои на базата на технически анализ. Това, което сме дали, не са три дати, а са две - 2038 и 2040 година, като предпочитаме да е 2040 г. Ако може да е след 2040-та на базата на този технически анализ, нека да бъде така, нямаме нищо против и това да защитаваме. Но нека да не си играем с датите и да не плашим хората....Търсим предсказуемост и реализация, затова сме дали две дати", заяви премиерът.

Предвидено е създаването на държавно предприятие за управление на прехода във въглищните региони. В него ще бъдат назначавани съкратени работници от комплекса „Марица Изток“, които ще се занимават с рекултивация на терените. Има достатъчно дейности, които съкратени работници от въгледобива, да вършат.

Атанас Пеканов отбеляза, че работата по Плана далеч не е приключила, тъй като предстоят официалните преговори с Комисията, особено в трудната тема енергетика.

Премиерът Стефан Янев определи приемането на Плана като навременен съзнателен акт. По документа е работено интензивно през последните пет месеца, подчерта премиерът.

Планът е обсъждан с 46-то Народно събрание и със заинтересованите браншови организации.

"Свършената работа е позитивна. Те го оценяват като положително и се надяваме с днешното му приемане и утрешното представяне пред Европейската комисия да отворим пътя за детайлните разговори, за неговото окончателно приемане и да може да тръгнат свежи пари към българския бизнес, към проекти, които наистина ще имат елемент на възстановяване на българската икономика, на нейното бъдещо развитие в посока дигитализация, в посока усъвършенстване и икономика с по-висок добавен продукт", посочи Стефан Янев.