Близо ли е дигиталното бъдеще на трудовите закони в България?

Промени в трудовото законодателство, свързани с дигитализацията на трудово-отчетните процедури и документи, могат да се случат в рамките на 2-3 години. Те ще спестят време и пари на работниците, работодателите и държавната администрация и така ще се генерира реално увеличение на доходите на хората и на приходите на компаниите и държавния бюджет. Това прогнозираха експерти на форум на Сдружението за модерна търговия (СМТ).

„Компаниите променят бизнеса си не само с дигитализация, а с модернизация. При въвеждане на електронни трудови книжки, трудови досиета и болнични, фирмите могат да спестят разходи между 5 и 10%", пресметна Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението.

Доц. д-р Андрей Александров, един от водещите експерти в областта на трудовото право в България, коментира, че трудовото право е консервативно, но последната година, при затварянето заради коронавируса, е показала, че е необходима реформа, което се разбира и от нагласите на потребители и работодатели.

Той е категоричен, че ще има само позитиви при промените, насочени към дигитализация – по-малко време за обработване на документи. Юристът посочи, че се налагат законодателни промени в Кодекса на труда за електронната трудова книжка. За пример той даде неудобството, когато работодателят трябва да оформи трудова книжка в рамките на същия работен ден, а когато това не може да стане, той дължи обезщетение.

Според членовете на СМТ съществени предизвикателства пред бизнеса в областта на трудовото законодателство са приемането на множество трудови закони и подзаконови актове. В тази връзка доц. Андрей Александров потвърди, че „в България има море от регулации и служителите, които ги прилагат, се изгубват в нормативните актове“.

Мария Минчева, зам.-председател на Българската стопанска камара, подчерта, че хартиеният живот на документите отминава, но има проблеми с „навлизането на дигиталната личност“ в нашето битие. В последния законопроект по Кодекса на труда обаче има спорове между социалното министерство и депутатите кой да е собственик на информационната система с лични данни – Националната агенция за приходите или Националният осигурителен институт.

Според нея „бъдещето е на дигиталния свят и вече не е необходимо информацията да се пази на хартия, тъй като 90% от нея е достъпна в дигитален формат“.

В тази връзка старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев допълни, че „дигитализацията трябва да навлезе както в производствените предприятия, така и в сферата на услугите, но всичко трябва да е удобно за бизнеса и за хората“.

Изсветляване при трудовите договори

Според Петър Ганев икономиката ни става все по-гъвкава, но усилията за промяна на трудовото законодателство отговарят на процеса на трансформация. Той е на мнение, че липсата на закон за електронния документ за идентичност, който се бави от години, е пречка за промени в трудовото законодателство.

Според Мария Минчева държавата не създава стимули за администрацията. „България е единствената страна от ЕС, в която се посочва, че извънредният труд е забранен, но това се регулира с изключения“, напомни тя и настоява с европейската директива и Кодекса на труда да се регулират тези отношения.

Андрей Александров съветва да не се преписват европейските закони в националното законодателство и препоръча да се направи цялостен преглед на законите с „море от регулации“.

„Трудно е да си представим изцяло нов Кодекс на труда, но има възможност за промени, когато се отнася до отношенията работник – работодател“, заяви и Петър Ганев. Той потвърди, че има изсветляване при трудовите договори, но не и в туризма и строителството.

„Пандемията помогна на хората с трудови договори да ползват мярката 60 на 40 и тези механизми дадоха стимул да се противодейства на сивата икономика“, обясни икономистът и добави, че има какво да се иска при сключване на договори с краткосрочна заетост.

Доц. Александров отбеляза, че трябва да има рестрикции при наемане на работници от трети страни, като в страната ни трябва да се наемат само квалифицирани кадри.

Мария Минчева е убедена,  че с електронната трудова книжка по-лесно ще се намали броят на осигурителните измами.

Промени в законодателството

Според анкета на членовете на Сдружението за модерна търговия промените в законодателството трябва да предвидят възможности за вписване на нови професии, да има наредба за дуалното висше образование, да се наемат само хора според потребностите на различните сектори.

Те настояват работниците да се договарят за почасова заетост със заплати с часова ставка, както и да има възможност за мобилна работа от всяко място и по всяко време чрез дигитални решения.

Допълнителни ефекти от промените ще има с намаляване на административната тежест върху бизнеса, ограничаване на сивия сектор в икономиката и чувствително подобряване на сигурността на съхранение на трудово-осигурителната информация. Това са изводи от анкетата на СМТ на тема „Защо веригите са добър работодател“, проведена в периода юни-юли. В проучването са участвали Billa, Фантастико, Deichmann, dm, Mr. Bricolage, Kaufland, Lidl, T Market, ProMarket.

Бонуси и здравна защита

Търговците отчетоха, че през пандемичната 2020 г. веригите са увеличили броя на служителите си с 1 100 и са инвестирали повече от 18 млн. лева в по-добри условия на труд и здравна защита.

През миналата година голяма част от ритейлърите в България са увеличили възнагражденията на служителите си, като ръстът варира от 4% до 10%. Те са инвестирали почти 9 млн. лева в подобряване на условията на труд чрез увеличаване на възнагражденията, закупуване на модерно оборудване, което да улесни работните дейности, и  осигуряване на условия за почивка.

За повишаване на здравната защита на служителите си търговските вериги са инвестирали над 9,122 млн. лева в лични предпазни средства като маски, ръкавици и шлемове, прегради на касите и в секторите за директно обслужване на клиенти, дезинфектанти за служителите и посетителите и много други мерки.

Работодателите са мотивирали и служителите на „първа линия“ с финансови бонуси.

Отделно са предоставяли пакети със здравословни храни, плодове, мултивитамини, оказвали са съдействие за ваксинация и осигуряване на PCR тестове, както и психологическа подкрепа.

Членовете на СМТ са осигурили на служителите си и допълнително здравно осигуряване; ваучери за храна; подаръци, бонуси и отпуски за специални поводи като рождени дни, 8 март, Великден и Коледа; транспорт; отстъпки при пазаруване в магазините на веригата и при партньори - хотели, оптики; карти за спорт.

Търговските вериги са продължили да повишават професионалната квалификация на служителите си чрез обучения и курсове в области като безопасни условия на труд, продуктови обучения за служителите и тренинги за консултиране на клиенти.

За повишаване на управленските умения на мениджмънта са организирани няколко лидерски академии, тренинги за изграждане на бизнес стратегии, управление на проекти. Инвестициите в обучения и курсове възлизат на повече от 1,350 млн. лева.