МВФ леко повиши прогнозата си за икономиката на България

Международният валутен фонд (МВФ) леко повиши прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт на България за 2021 г. Според последния доклад World Economic Outlook, посветен на глобалната икономика, растежът в страната ще достигне 4,5% тази година. В предишната си прогноза от април фондът посочи, че очаква ръст от 4,4%.

Прогнозата за икономическия растеж на България се запазва без промяна за 2022 г. - 4,4%.

По отношение на инфлацията обаче корекцията в прогнозите е доста по-рязка. МВФ очаква потребителските цени в България да се повишат с 2,1% през настоящата година и с 1,9% през следващата. За сравнение, предишните оценки бяха за ръст от съответно 1,0% и 2,0%.

Фондът очаква и безработицата в страната да се увеличи спрямо предишния си доклад и през 2021 г. да стигне 5,2% (спрямо 4,8% в предишния доклад) и 4,7% (спрямо 4,4%) през 2022 г.

Що се отнася до глобалната икономика, очакванията са тя да се разрасне с 5,9% през 2021 г. и с 4,9% през 2022 г. (с 0,1 пр.п. по-ниско спрямо актуализацията на доклада от юли).

Низходящата корекция за 2021 г. отразява понижаване на очакванията за развитите икономики – отчасти заради проблеми в доставките – и за развиващите се страни с ниски доходи, до голяма степен заради влошаващата се пандемична динамика, казват от фонда. Това отчасти се компенсира от по-силните краткосрочни перспективи сред някои изнасящи суровини нововъзникващи пазари и развиващи се икономики. Заетостта като цяло се очаква да продължи да дърпа назад възстановяването в производството, се твърди още в доклада.

След 2022 г. прогнозите са глобалният растеж да достигне умерени нива от около 3,3% в средносрочен план.

Що се отнася до по-големите икономики, фондът снижи прогнозата си за 2021 г. за САЩ с цял процентен пункт до 6% основно заради ограниченията в доставките, но я повиши за 2022 – до 5,2% от 4,9%.

По отношение на Китай МВФ очаква темп на растеж от 8% тази година и 5,6% през 2022 г., което е с по 0,1 пункта по-ниско спрямо предишните прогнози.

Очакванията за еврозоната са икономиката да се разшири с 5% тази година спрямо 4,6% в предишната прогноза. Перспективите за 2022 г. се запазват без промяна – 4,3%.

Прогнозите за Япония, Великобритания, Германия и Канада също са снижени за тази година, но са повишени за 2022 г.

Основната инфлация се ускорява бързо в САЩ и в някои нововъзникващи и развиващи се икономики, казват още от фонда. В повечето случаи забързващата се инфлация отразява свързани с пандемията несъответствия между търсенето и предлагането и по-високите цени на суровините спрямо ниските им нива отпреди година.

Като цяло се очаква ценовият натиск да отслабне през 2022 г. В някои нововъзникващи и развиващи се икономики обаче той ще се запази заради по-високите цени на храните, закъснели ефекти от по-високите цени на петрола и обезценяване на валутите, което води до поскъпване на вносните стоки. Голяма несигурност обаче виси над перспективите пред инфлацията – основно идващи от посоката на пандемията, продължителността на прекъсванията в доставките и как инфлационните очаквания може да се развият в тази среда, подчертават от МВФ.

Фондът предложи известно облекчение за инвеститорите, които се опасяват от стагфлация. Според фонда инфлацията ще се върне към 2% в развитите икономики до средата на 2022 г., след като достигне пика си през последните месеци на тази година. Нововъзникващите и развиващите се икономики обаче ще станат свидетели на ръст на потребителските цени от 5,5% през тази и 4,9% през следващата година.

Като цяло фондът предупреждава, че инфлационните рискове са „в посока нагоре“, а тези за растеж „са надолу“.

МВФ изчислява, че брутният вътрешен продукт на развитите икономики ще се върне на предпандемичните си нива през 2022 г. и дори ще ги задмине с 0,9% през 2024 г. За сравнение, фондът очаква нововъзникващите и развиващите се икономики да останат под прогнозата от преди пандемията с 5,5% през 2024 г.

Несъответствието се дължи основно на различията в достъпа до ваксини и политическата подкрепа. Около 60% от хората са ваксинирани срещу Covid-19 в богатите страни, но този процент е под 5 в страните с ниски доходи, казва фондът.

В дългосрочен план фондът смята, че ако Covid-19 има продължително влияние, това може да намали глобалния БВП с 5,3 трлн. долара през следващите пет години спрямо текущите прогнози. Това може да бъде компенсирано, ако правителствата засилят усилията си за равен достъп до ваксини.