Най-вероятно в следващия парламент ще влязат шест партии, а най-много гласове ще събере ГЕРБ. Второто място ще си оспорват БСП и „Продължаваме промяната“. Това показва изследване на „Алфа Рисърч”, проведено сред 1123 граждани в периода 4 – 10 октомври 2021г. със собствени средства на социологическата агенция.
Съотношението на силите очертава следната картина при парламентарния вот:
ГЕРБ стартира от първото място с 23,1% от гласовете на твърдо решилите да гласуват. Оспорвана е битката за второто място между БСП (16,8%) и „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев (15,9%).
Сериозната ерозия на "Има такъв народ" го извежда от първа до четвърта или пета политическа сила. "Демократична България" (10,9%) е на символична преднина пред партията на Слави Трифонов (10,4%).
И двете формации страдат сериозно от отлив на избиратели към новия проект на бившите служебни министри. С 9,3% от гласовете ДПС е шестата партия, която със сигурност ще влезе в 47-ото Народно събрание. Поради късното издигане на нейния лидер Мустафа Карадайъ за кандидат-президент настоящото проучване не отчита ефекта на този ход.
Мнозинство в НС няма да може да се постигне без гласовете на три до четири партии. Няма сериозна статистическа вероятност друга партия да прескочи 4-процентната бариера.
52,7% от пълнолетните български граждани смятат да гласуват на предстоящите президентски избори, а 47,6% – на извънредните парламентарни. Оправдават се очакванията, че избори 2 в 1 водят до повишаване на избирателната активност.
Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска битка също се очертава като по-заплетена и с отворен финал. Тъй като проучването е проведено на терен между 4 и 10 октомври, непосредствено след обявяването на кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и съдия Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите обществени реакции.
В началото на всяка кампания “Алфа Рисърч” измерва дела на избирателите, които са сигурни, че ще гласуват, но все още са пред дилема кого да подкрепят. За сегашните избори това са 10,6% за парламентарния вот и 11,3% - за президентския. Това означава, че една периферия от около 300 хил. души за всеки от двата вида избори все още търси своя представител. И започващата кампания може да се окаже решаваща за тези гласове.