Минимaлната заплата трябва да следва ръста на средната работна заплата. В европейските държави съотношението между минималната и средната заплата е около 50%, в България то е 43%. Това каза в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Любослав Костов, главен икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания.
„Ако минималната работна заплата нараства около 16% на година в следващите шест години има шанс до края на мандата на следващото редовно правителство съотношението да стане 50%. За целта предлагаме от следващата година минималният доход за бъде увеличен на 760 лева“, обясни Костов.
Икономистът посочи, че в последните десет години свикнахме да живеем при инфлация около 0% и дефлация. „В момента в България инфлацията е около 3,4%, което е далеч от притеснителните нива, като очаквам до пролетта на следващата година инфлацията да се отслаби“, смята той.
Костов обаче отбеляза, че настоящата инфлация е най-осезаема за хората с ниски доходи, защото „те потребяват точно най-поскъпналите стоки и така губят покупателна способност“.
„В такъв момент активна политика през правителствени разходи е абсолютно оправдана и всички икономически теории го препоръчват. Ръст на минималната заплата и пенсиите – бизнесът и хората имат нужда от такава политика“, е мнението на Костов.
Според него България може да си позволи да харчи в настоящия момент, защото страната е с един от най-ниските дефицити в ЕС и с най-ниския публичен дълг, спрямо всички останали държави. Любослав Костов препоръча тези разходи да се планират и направят след сериозни анализи и оценка на въздействието.
„За съжаление в 88% от законопроектите, внесени през миналата година, липсват тези атрибути", е оценката на главния икономист на КНСБ.
В коментар за изтеклите досиета за политици притежатели на офшорни компании, през които са спестявали от данъци, известни като „Документите Пандора", Костов каза, че е по-скоро въпрос на морал. Той смята, че скандалът скоро няма да приключи, въпреки че постъпките на този „елит“ влияе върху финансите и политиката.
„Данъците са цената, които всички плащаме, за да имаме добро, развито и справедливо общество. Политиците би трябвало да се занимават с това да подобряват благосъстоянието на хората, които са ги избрали. Ако човекът е политик и иска да влияе върху развитието на страната, то той трябва най-малкото да си плаща данъците в държавата, в която е избран“, категоричен е директорът на Института за социални и синдикални изследвания.
Плаща ли бизнесът минималната цена на труда? Как ще се отрази увеличението на газа на енергийно бедните българи и какви ще са предложенията на правителството? Може ли държавата да поддържа балансирано бюджетно салдо? Какво ще поискат синдикатите при обсъждането на Бюджет 2022?
Целият разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
11:24 | 10.09.22 г.