Усилията на света за намаляване на ефектите от климатичните промени стават все по-амбициозни и се ускоряват. България обаче още е в началото на процеса, липсват приоритети и консенсус в обществото, а промените в климата се разглеждат само във фокуса на затварящия се енергиен комплекс "Марица Изток". Това коментираха участниците в дискусията "Пътят към СОР 26: Изборът на България", организирана от платформата Move.bg.
По време на дискусията от научните среди признаха, че планетата влиза периодично в сериозни промени, но за първи път това става с такава голяма експанзия на човешката дейност. На този етап ние не знам как ще се развиват тези процеси, предупреди доц. Косьо Стойчев от СУ "Св. Климент Охридски".
Трябва да се разделим с илюзиите, че климатичните промени не ни касаят, заяви вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов. Той допълни, че страната ни трябва да е част от тези действия, не само защото с тях са свързани европейските средства. България не може да си позволи лукса да бъде срещу Парижкото споразумение, който могат да си позволят единствено страните с умерен климат, които на този етап не са толкова застрашени.
Вицепремиерът призова за начало на дебати, едва след това ще дойде ред и на реформи, които да спомогнат за изпълнение на климатичните цели, но и компенсаторни механизми за осъществяването им, които ще дойдат от Фонда за справедлив преход.
Христина Пендичева от Министерството на финансите посочи няколко предизвикателства за България. Според нея страната ни още е в началото на процеса и бизнесът още трябва да се учи как да измери своя въглероден отпечатък, преди да вземе решение за цели как да ги намали. Тя отбеляза още, че според анализи на Европейската сметна палата показва, че парите от европейските фондове за зелен преход не се насочват към местата, които имат най-голяма нужда от тях - страните от Централна и Източна Европа.
Според Боряна Каменова от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за климатичните цели трябва да се гледат националните особености. Според нея България няма потенциал за възобновяеми източници, защото голяма част от територията е в НАТУРА 2000. В Европа се налагат офшорните вятърни технологии, но Черно море не е подходящо за това, а и крайбрежните зони също са защитени.
Анализ на Центъра за изследване на демокрацията преди дни обаче сочи, че страната има голям потенциал за офшорни вятърни централи и дори посочи четири зони, в които е икономически целесъобразно те да бъдат изградени.
Каменова посочи още едно голямо предизвикателство за България - фокусът върху автомобилния транспорт и пренебрегване на другите видове транспорт, които са с много по-нисък въглероден отпечатък.
България е бедна на природни ресурси, включително и на води, и климатичните промени ще се усетят много силно - засушаването застрашава селското стопанство, под заплаха са и други индустрии, предупреди и Веселина Кавръкова от Световния фонд за природата (WWF). Тя припомни, че опазването на екосистемите помага за изпълнението на климатичните цели. Горите и другите екосистеми например поглъщат голяма част от въглеродните емисии. България има добър резерв от вековни гори и те могат да бъдат съюзник и много да помогнат за изпълнението на целите.
Темата за климатичните промени в България обаче се коментира единствено във връзка със социалния ефект от затварянето на Маришкия басейн, отбеляза Саша Безуханова, която е един от основателите на платформата Move.bg. Тя посочи, че действията на всички са важни и вече има успехи - само преди дни още седем държави са се съгласили да спрат изграждането на нови въглищни централи.
Турският президент Реджеп Тайп Ердоган също е поискал от парламента да ратифицира Парижкото споразумение, а усилията за декарбонизация се засилват. В много държави по света се увеличава и гражданския натиск за намиране на решение на климатичните промени.
Постигнато е много, но то не е достатъчно, коментира обаче Дейвид Моран, който е регионален посланик на COP 26. Според него има още много предизвикателства за намалението на въглеродните емисии, а времето напредва. Експертът посочи, че енергийният преход е възможен, когато е социално и икономически подкрепен. През следващите 10 години Великобритания например планира създаването на 2 млн. "зелени" работни места.
Великобритания е готова да помогне на България за зеления преход, споделяйки опит за решаването на социални и икономически предизвикателства, както и да покаже ползите, които носи зелената икономика.
Посланикът на Великобритания в България Роб Диксън отбеляза, че позеленяването на икономиката действително носи ползи. Според него "в последните години" емисиите въглероден диоксид на Великобритания намаляват с 50%, а икономиката се разширява със 75%. Италианският посланик Джозепина Дзара пък призова за действия за климата на големите държави, които още се колебаят или имат планове за намаляване на емисиите, но без ясни цели.
Дзара беше категорична, че възстановяването на здравето на икономиката трябва да върви заедно с възстановяването на здравето на планетата и на хората.