Евентуален проект на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев получава 8-9% подкрепа за следващите избори. Това става ясно от национално проучване на обществено-политическите нагласи, проведено то „Алфа Рисърч“.
Преминаването на новия политически проект на двамата служебни министри от виртуална към електорална реалност очевидно ще бъде една от топ интригите в предстоящата кампания, коментират социолозите.
„Първото тестване на този проект в проучването на „Алфа Рисърч“, показва потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват. На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от „десетка“, но дали ще запази това ниво, или ще бележи по-големи флуктуации надолу или нагоре, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор“, пише в проучването.
Според „Алфа рисърч“ новият проект ще окаже най-негативно влияние върху „Изправи се.БГ!Ние идваме!“, които „идването на Харвард“ потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, които могат да паднат до трета-четвърта позиция. На трето – прекъсва възходящият тренд при „Демократична България“. На последно място – може да разклати периферията на системните партии.
Регистрираните електорални нагласи към началото на септември могат да бъдат разглеждани като пряка санкция на избирателите към цялостното поведение на партиите в 46-тия парламент и специално към проявената отговорност и компетентност в опитите за съставяне на правителство.
Най-големи щети търпи победителят от изборите на 11 юли – ИТН, към които имаше и най-големи нереализирани очаквания. С 16,9% от твърдо заявилите намерение да гласуват, партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарните избори и логично губи първото място. То вече се заема от ГЕРБ-СДС, които не повишават резултата си, но съумяват в голяма степен да запазят твърдите си привърженици (21,1%). Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, вкл. поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу, обясняват от „Алфа Рисърч“. В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16,5%, почти застигайки ИТН. На малка дистанция след тях, също затвърждавайки позициите си от юли, е „Демократична България“ с 13,2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9,6%. Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, платформата е на ръба за влизане в парламента (4,1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4-процентния праг, е Възраждане (3,5%).
Три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в тези нагласи – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма като реакция срещу радикализацията на политическите партии, пише в проучването. Показателен е фактът, че въпреки надделяващият все още оптимизъм за сформиране на правителство от третия опит (38% смятат, че следващият парламент ще излъчи правителство, а 28% са на обратното мнение), той е с близо 20 на сто по-нисък, отколкото през юли, когато близо 60% очакваха сформирането на правителство.
България влиза в двойната предизборна кампания със служебно правителство, което с малки промени ще управлява страната над половин година. Оценката за първия служебен кабинет е като цяло позитивна, но със съществени разлики в мненията по отделните направления.
Най-висока оценка получава правителството за организацията на изборите на 11 юли – 63% положителни мнения. Ограничаването на корупцията и разхищението на държавни средства се определя като успешно от 43,7% от анкетираните. В други две ключови сфери обаче преобладават критичните оценки. Едва 27% смятат, че правителството се е справило с подпомагане на бизнеса и със социалната политика, 45,6% са на противоположното мнение. Като най-слаби се оценяват действията на кабинета по ограничаването на пандемията и ваксинацията – 24,2% положителни, срещу 42% отрицателни мнения. В резултат, цялостната дейност на служебното правителство до този момент се ползва с 44,9% одобрение, срещу 30,9% неодобрение. Служебният премиер Стефан Янев е с по-висок рейтинг от кабинета – той получава 48,7% положителни оценки, едва 18,9% отрицателни, а почти всеки трети (32,4%) няма определено мнение.
Разочарованието от неуспеха на два поредни парламента да излъчат правителство и от безпрецедентно враждебните отношения между политическите опоненти, но и между потенциалните съюзници, амбицира по-голямата част от избирателите да участват в изборите и да излъчат ново мнозинство, коментират социолозите. Според тях извън тази, донякъде неочаквана нагласа, съчетаването на двата вида избори – президентски и парламентарни – също допринася за повишаване на интереса към вота и съответно, на избирателната активност. Непосредствено преди разпускането на парламента 51,7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55,4% - в президентските. Тъй като президентските избори по принцип теглят вота нагоре, може да се предполага, че ако кампанията не протече по начин, който да отврати избирателите и ако не възникнат технически затруднения, над половината пълнолетни българи биха упражнили правото си на глас.
06:51 | 12.09.22 г.