Казва се, че законът е разум, освободен от страст. При нас обикновено става страст, освободена от разум – това наблюдаваме в последните дни на парламента. Това коментира по БНТ предстоящите избори за парламент и президент проф. д-р Пламен Киров, ръководител на Катедрата по Конституционноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски“.
По отношение на предстоящите избори 2 в 1 той отбеляза, че никой не мисли за технологичните трудности и „всички се насочват към пестенето на някакви пари“. „Никакви пари няма да спестят, аз съм готов да се обзаложа“, подчерта Киров.
Символика на политическа немощ - това според него, се предава като щафета на следващия парламент. „Добре, че поне успяха да актуализират бюджета“, допълни юристът.
„Президентът непрекъснато говореше, че това е нещо лошо и в крайна сметка, постигна точно това. Той трябваше, заедно със своите експерти да прецени тайминга, в който се развива тази процедура, и можеше да не стигнем до 2 в 1. Но в крайна сметка, това са даденостите“, коментира конституционалистът.
„Да очаквате нещо от нищо е най-популярната форма на надеждата", посочи юристът и обясни как работеше 46-то Народно събрание: „Както тръгна парламентът от първите дни – с процедурни хватки, личностни конфликти, един недобър тон... В крайна сметка парламентът е един колективен орган, в който трябва да се постигне съгласие, защото това е национално представителна институция".
Относно кризисната ситуация с гласуването на кандидатурата на Пламен Николов за премиер с проектокабинет, юристът смята, че „неприятното е, че при нас изключенията се превръщат в правило и то в последните два парламента.
„Най-вероятно трябва да си извлекат поука политическите жени и мъже и в следващия парламент това да не се повтаря, защото както се казва, да правиш едно и също и да очакваш различен резултат, е контрапродуктивно“, съветва Киров.
Той е категоричен, че не конституционните текстове са виновни за неразборията, а това как е написан и как се спазва правилникът.
„Конституцията не се занимава с процедури, затова има правилник. Правилникът за дейността на Народното събрание се приема въз основа на Конституцията, но има юридическата сила на закон. Той конкретизира и най-вече определя процедурите, по които работи парламентът. И когато има проблеми с текстовете в правилника, се пораждат и споровете, на които бяхме свидетели“, напомни юристът.
Той е убеден, че президентската институция не може да реши вътрешните парламентарни казуси.
„Президентът се занимава с процедурата по член 99, но той не е господар на процедурата по член 99. Тази процедура основно се развива в парламента, както се казва, президентът е церемониал-майстор“, обясни още проф. Киров.
07:32 | 14.09.22 г.