fallback

Вървим ли към президентска република след парламентарния хаос?

Дебатите в 46-ото НС бяха изключително слаби, заяви доц. Александър Христов

11:13 | 14.09.21 г. 5

Този, който тръгне към идеята за президентска република, ще бъде обвинен, че иска да концентрира власт. Това коментира пред БНР доц. Александър Христов от Центъра за анализи и кризисни комуникации.

Той посочи, че всеки проблем на парламентаризма повдига темата за президентска република, но това е в полето на говоренето и едва ли може да се превърне в някакви действия.

Експертът по комуникации нарече дебатите в 46-ото НС изключително слаби като съдържание. „Имаме чувството, че напоследък политиците говорят на шльокавица“, каза той.

Традиционно президентските избори привличат повече избиратели, затова и вероятно изборите бяха насрочени 2 в 1, каза Александър Христов. По думите му ако вотът не беше 2 в 1, избирателната активност за парламент щеше да е доста ниска.

Румен Радев влиза в надпреварата с една обиколка напред, с достатъчно добра преднина. Който и да се изправи срещу него, ще му е трудно да спечели изборите, смята Христов.

Останалите политически сили по думите му трябва не само да извадят добри кандидати, но и да ги комуникират достатъчно добре.

Виждаме напоследък, че какъвто и нов кандидат да бъде представен, той много бързо може да бъде „оглозган“ от общественото мнение, може би затова политическите сили отлагат и търсят подходящи кандидати, отбеляза още Александър Христов. Той определи слуховете за кандидатурата на  Петър Стоянов като  „фишек“, „отклоняване на вниманието“ и опит за енергизиране на обществото.

Според него БСП няма друг приемлив ход, освен да подкрепи Радев, въпреки че около него се говори за пропрезидентска партия.

Запитан възможна ли е коалиция ГЕРБ – ДПС – БСП той коментира: нищо чудно, защото партиите на протеста не успяха да се разберат заради „твърдоглавието на сценаристите“.

Относно евентуалния политически проект на т.нар. "харвардски отличници" в служебния кабинет – министрите Кирил Петков и Асен Василев, доц. Христов каза: „Те в момента са посипани малко със звезден прах, а такава ситуация е бомба със закъснител. Капитализацията на един такъв имидж в политически проект е доста несигурна“.

Сигурно е обаче, че двамата биха отнели гласове и от ДБ, и от ИТН, и от БСП, каза Александър Христов.

Политологът  доц. Даниел Смилов не изключва възможността за съвместни действия между министри от служебния кабинет и ДБ, което ще доведе до реализирането на по-голямо дясно.

При друг вариант – отделен проект на министрите Петков и Василев, според него доста зависи как ще уредят отношенията си с ДБ. Ако тези две формации влязат в конкуренция, може да се стигне до неоптимален резултат, подобно на разделението на демократичната общност през 2017 г.

„Този парламент не успя да изпълни основната си задача – да състави правителство, но демокрацията е процес на учене“, коментира вчера Смилов пред националното радио. Като позитиви той посочи промените в Закона за бюджета и осъвременяването на пенсиите.

Визията на ИТН за управление на малцинството, стъпило на плаващи мнозинства, е неработеща. Това е препъникамъкът, който направи невъзможно съставянето на правителство в последните два парламента, посочи доц. Смилов.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:43 | 14.09.22 г.
fallback