Според него увеличението на пенсиите едва ли ще премахне бедността сред пенсионерите, защото се ползват като база данни за бедността от преди 2-3 години.
„Дори след актуализацията бедни пенсионери ще продължава да има, категоричен е той. – Всички са единодушни, че трябва да има преизчисляване на пенсиите и няма икономисти, които да могат да оборят това. Проблемът е как да стане. В момента аргументът е, че имаме силно преизпълнен бюджет и правителството може да си позволи такава актуализация. Но аз не съм сигурен, че следващите години ще са толкова добри, колкото тази.”
С актуализирания бюджет на държавното обществено осигуряване Народно събрание прие добавка към всички пенсии от 120 лв. за октомври, ноември и декември. От 25 декември минималната пенсия става 370 лева, а максималната 1500 лева. От същата дата всички пенсии се преизчисляват с коефициент 1,35, а от първи октомври се увеличава обезщетението за втората година майчинство на 650 лв.
“Аз персонално не виждам особено голяма причина да финансираме повече майчинството. Това беше най-странната идея от всички предложения. Ние вече имаме най-щедрото и най-дългото майчинство в Европейския съюз, което е доста добре платено”, напомни Адриан Николов.
Икономистът е убеден, че с мярка като тази за майчинството по-скоро прозират популистки ходове, които целят дивиденти за партиите за следващите избори.
Адриан Николов коментира и нуждата от финансиране на настоящите ковид мерки.
Той отбеляза, че в момента правителството има продългова и продефицитна политика и едва ли ще има проблем с поддържането на мерките. Той посочи, че покритието на ковид мерките в България е много малко и дори при най-сериозните пикове на пандемията от мярката 60/40 са се възползвали много малко предприятия.
Икономистът прогнозира, че няма да се стига до сериозно затваряне на бизнеси, а по-скоро ограничения за броя посетители и създаване на различия в правомощията на ваксинирани и неваксинирани.
Адриан Николов смята, че политическата нестабилност също е сериозен риск за икономиката.
Той коментира нуждата от финансиране на настоящите ковид мерки като определи политиката на правителството като „продългова и продефицитна“ и смята, че едва ли ще има проблем с поддържането на мерките.
Адриан Николов пресметна обаче, че покритието на ковид мерките в България е много малко и дори при най-сериозните пикове на пандемията от мярката 60/40 са се възползвали малко предприятия.
Икономистът очаква да не се стига до сериозно затваряне на бизнеси, а по-скоро ограничения за броя посетители и създаване на различия в правомощията на ваксинирани и неваксинирани.
Той обаче предупреди, че политическата нестабилност също е сериозен риск за икономиката. „Ние ще имаме служебно правителство по време на самата бюджетна процедура. То няма демократичния мандат да направи такава промяна, би могло ако иска, но не изглежда правилно да се случи по този начин”, отбеляза Николов.
Той коментира, че заглавията за уникалния ръст на БВП годишна база за второто тримесечие от 9,9% са подвеждащи. Обяснението му е, че растежът е толкова висок заради ниската база от миналата година, когато мерките бяха най-строги и всичко беше затворено.
По думите на Адриан Николов единственият начин, по който можем да мерим възстановяването, е на базата на показателите от 2019 г. Икономистът заяви, че въпреки всичко България не е усетила толкова тежко кризата през миналата година. Това е и причината икономическият ръст на страната ни на годишна база да е по-малък от средното за ЕС - 13%.
Как ще повлияе актуализацията на бюджета върху икономическото възстановяване? В кои сектори се наблюдава оживление? В какво инвестира бизнесът в момента?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" вижте тук.
19:07 | 12.09.22 г.