„Това влияе на процеса на модернизиране на цялото стопанство. Инвестициите на публичния сектор са важни, защото подобряват продуктивността на инвестициите в частния сектор”, посочи той.
Очакванията според него са през тази година България да завърши с дефицит по консолидираната си фискалната програма на акумулирана основа от порядъка на 4%.
„Това се случва в контекста на много по-високи нива на очакваните дефицити в останалите страни. САЩ се очаква да излязат на дефицит от порядъка на 13%, при Великобритания прогнозите са за 11% дефицит, в страните от еврозоната очакванията са за 8%, а в страните от Централна и Източна Европа се смята, че ще имат дефицит между 7,5 и 8%“, цитира прогнози икономистът.
Кристофор Павлов е на мнение, че тези дефицити показват, че останалите държави са склонни да инвестират и да похарчат повече пари за заздравяване на своите икономики, докато България няма такива намерения, което според икономическия експерт е грешка.
Павлов посочи, че един от рисковете, който се е материализирал, е, че инфраструктурните проекти, които са били заложени от правителството на ГЕРБ, са били изцяло спрени по време на служебното правителство. Той е категоричен, че спирането на тези проекти води до забавяне на възстановяването на икономиката.
Към причините за бъдещи негативни прогнози той добави и политическата криза, която „все още предстои да бъде решена и да се излъчи стабилно правителство“.
Главният икономист на УниКредит Булбанк потвърди, че данните от първата ревизия за представянето на българската икономика през второто тримесечие на 2021 г. са малко по-добри от експресните оценки, които показваха 0,4% ръст през второто тримесечие. Ревизираните данни показват, че темпът е 0,6%. Това доближава българската икономика до нивата отпреди началото на пандемията. Българското стопанство отчита по-ниско БВП само с 0,7 процентни пункта, отколкото стойността преди началото на Covid кризата.
“Още по време на второто тримесечие и в началото на третото имаше показатели за по-висок ръст, отколкото този, който експресните данни показваха. Всички индикатори, които се отчитат на месечна база, сочеха към това”, каза Павлов.
По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2021 г. възлиза на 31,167 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 4513 лв. от стойностния обем на показателя.
Кристофор Павлов обясни, че ръстът през второто тримесечие се дължи на по-големите разходи на домакинствата, възстановяването на износа все още е по-бавен от другите страни.
Износът на България е най-вече свързан с този на дрехи и обувки, който беше един от най-засегнатите отрасли от пандемията. Изнасянето на горива също е силно засегнато. За сметка на това износът на бизнес услуги се покачва – става дума за туристически и транспортни услуги.
"Оттук нататък ще се разглеждат две алтернативи. Първата е да оставим без промяна сценария ни за растежа през следващите две години - ръст между 4,4% и 4,1%. Другата опция е ревизия за спад, който ще е незначителен - между 0,2 и 0,3%”, смята икономистът.
Според Кристофор Павлов причините за втория сценарий са основно здравните рискове, които продължават да съществуват.
„Не се знае колко туристи ще има през зимния сезон или пък през следващия летен", посочи той и потвърди, че от данните от платежния баланс при туризма се вижда доста слаб ръст. "Увеличението е само с 10% спрямо изминалата година, а спадът, който бе отчетен в резултат на Covid, беше с 50%. Обобщението е, че туристическият бранш все още е в криза. Самият ръст от 10% се дължи най-вече на вътрешния туризъм, а не на чуждестранни посетители.“
Има ли в икономическите условия в България потенциал за растеж на стопанството? Кои мерки трябва да бъдат продължени в условията на Covid пандемия? В кои страни се подобрява пазарът на труда?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.
00:16 | 14.09.22 г.