„Потребителските цени на еврозоната скачат до 3% на годишна база през август от 2,2% през юли, което се оказва над консенсусната оценка от 2,7%. Ако се махнат силно променливите цени, инфлацията е 1,6% от тази на 0,7% през юли, което също макар и много малко е над консенсуса“, посочи той.
Караиванов обясни този процес със свободата на инвеститорите да инвестират в няколко пазара. „Когато те участват в енергийните пазари и в стоковите пазари се влива много финансов ресурс, който води до инфлация, обясни икономистът. – Има обективна причина за инфлацията заради нарасналата парична маса. Eврозоната, Европейската централна банка, Федералният резерв и Японската централна банка печатат страшно много пари в последното десетилетие. Все някога се очакваше това нещо да доведе до инфлация”, коментира Караиванов.
По думите му, този процес първо се забелязва на фондовите пазари, когато започват да се повишават, след това при стоковите, където инфлацията се прехвърля към малкия и средния бизнес, които са потърпевши, защото се влияят от по-високите цени на суровините.
“Определено не е балансиранa инфлацията. В еврозоната енергийното потребление е с ръст от 14,5% за август спрямо година по-рано. Енергийното потребление, което се отчита хармонизирано, и индекса на потребителските цени на еврозоната е само 9,5 % от общото потребление. При нас е 13% и имаме малко повече постъпление, спрямо средното европейско ниво”, обясни Васил Караиванов.
Той обърна внимание, че ако се погледнат храните, тютюневите изделия и алкохола, свързани с директното потребление, при нас това е около 40% от общото потребление по индекса на потребителските цени, докато в еврозоната делът на тези компоненти е 25%. „И там нарастването е доста под 15%”, каза икономистът.
Той е категоричен, че са неовладими факторите, защото процесът на повишаване на цената на материалите изцяло зависят от производителите.
По неговите думи, на някой инвеститор му известяват, че в предходния месец ще има повишаване на цените, или той си мисли, че това ще се случи – и това води до повишаването на цените.
“След като първият търговец повишава цените и другите ги правят. И този процес се развива, докато първият не започне да ги понижава. Това ще продължи дълго. Докато няма феномен за обратното задържане или понижаване, за да се стигне до макрониво за овладяване на инфлацията”, обясни Караиванов.
Според него всеки производител си казва: “Аз не знам следващия месец как ще бъдат цените, затова нека отсега да вдигна цената с малко повече.” Ако очаква, че ще му ги вдигнат с 10%, лицето ще ги вдигне с 15%, за да има буфер. А ако се окаже по-малко повишението – ще имам малка печалба и потребителите ще приемат това нещо“, посочи как се случва схемата икономистът.
Той потвърди, че навсякъде има настроение и усещане, че има инфлация. „И докато има такива усещания сред хората, бизнесите лесно ще вдигат цените на стоките си“, смята той.
Нагледният пример, който Караиванов даде е свързан с туристическия бранш, секторът с ресторантите и заведенията през миналата година. „На тях им беше понижено ДДС-то от 20% до 9%, за да се задържат цените, както и да успяват да заплащат на служителите си. Но това, което се получи: хем ДДС-то се понижи, хем цените се повишиха”, потвърди икономистът.
Вижте повече във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Повече за гостите в предаването „В развитие“ вижте тук.