Експерт: Европа дава 2,4 млрд. евро за култура – трябва ни арт мениджмънт

Според нея едно от основните предизвикателства пред културните среди е липсата на инфраструктура в културния сектор и арт мениджмънт.

„Обикновено артистите сами са си продуценти и техни роднини помагат в организацията на събитията и участията. На културния бранш са нужни хора, които са обучени да организират и управляват тези събития, които познават арт средите достатъчно добре. Само по този начин може да се направи бизнес от културата“, съветва експертът.

По думите й това е една от посоките, в която трябва да се работи. „Все още няма достатъчно специалности, които да изкарват подготвени кадри за арт мениджмънта. Цяла Европа говори за “креативни индустрии”, които са различни от културата. Индустриите са там, където се прави бизнес”, коментира Геновева Христова-Мъри.

Тя поясни, че под инфраструктура има предвид най-вече образование, както и партньорски мрежи, чрез които се продава дигитално съдържание навън.

Управляващият директор на Ligna Group даде пример с креативната индустрия в Обединеното кралство, която е една от най-бързо развиващите се там. В статистиката, която Христова цитира, се посочва, че 120 милиарда паунда годишно е капиталовият ръст на културната индустрия, 6% ръст има само музикалният сектор. 300 британски артиста за година могат да направят 100 милиона стрийма, което е много повече от живите участия в клубове.

„Всичко това е част от системата за продаване на съдържание навън, каквато система трябва да има и в България. Търговските изложения също са добра опция“, напомни Геновева Христова-Мъри.

Европейската мрежа на креативните хъбове представлява консорциум от над 250 хъба от цяла Европа. Там те обменят опит и работят по различни проекти. Последният такъв проект е “Creative FLIP" (Finance, Learning, Innovation and Patenting/ Финансиране, Образование, Иновация и Патентоване).

“В този проект говорим за авторски права, говорим за сродни права и начините, по които всички, които създават съдържание в дигитална среда, могат да го защитят. Едни много интересни теми, които в България са нови, но навън не са чак толкова”, обясни експертът.

Идеята на програмата “Творческа Европа” е културните индустрии да се обединят и да започнат да работят повече заедно, отколкото изцяло самостоятелно. Става дума за обмен на опит, контакти, информация и общи проекти.  Добрата новина е, че самата програма за периода 2021-2027 г. има отпуснато финансиране в размер от 2,4 млрд. евро. За съпоставка в предишния период 2013-2020 г. полученото финансиране в размер от 1,47 млрд. евро.

“Говорим за един значителен ръст, което означава, че Европейската комисия обръща внимание на културния сектор като един от потенциалните за увеличаване на конкурентоспособността на нашия съюз“, заяви Геновева Христова-Мъри и посочи, че едно от четирите направления, които “Творческа Европа” ще подпомага, е музиката. Това означава, че българските продуценти могат да се възползват от възможностите на креативните хъбове и да кандидатстват за финансиране.

“Проблемът е, че на големите конференции сме сами, ние сме единствените български представители. Това означава, че България няма достатъчно експертно представителство, а истината е, че експерти има, ние просто трябва да сме там”, настоява арт мениджърът.

Геновева Христова-Мъри информира, че в България вече има креативен хъб, който е започнал да работи миналата година. Първата му дейност и проект е връщането на България в Евровизия чрез участието на Виктория Георгиева. Скоро се очаква и отварянето на още един креативен хъб във Варна, който ще се занимава основно с анимация и аудио визуални изкуства.

Експертът обяви, каза, че ще се използват мрежите на останалите креативни хъбове в програмата “Творческа Европа” за да се разпространява дигитално съдържание, което е създадено от български творци. Идеята е българските артисти да могат да реализират печалба без да са изцяло зависими от участията си на живо. Това може да стане чрез инвестиране в нови канали за комуникация.

“Наскоро мои приятели от Великобритания ми казаха, че гледат българския сериал “Дяволското гърло”, който се излъчва по Channel 4, а освен това е купен и от AXN. Трябва да се фокусираме и върху музикално съдържание, което да се разпространява в платформи като Spotify и iTunes. Последователите, които най-големите български артисти имат там, са изключително малко", твърди Геновева Христова-Мъри.

Тя подчерта, че подобряването може да стане чрез посредници и партньори, които са част от мрежи на креативните хъбове. „Сериалът “Дяволското гърло” е един от добрите примери, посочи експертът и потвърди, че той вече е разпознаваем. – Колкото повече такива продукции има, толкова по-голям ще бъде интересът към България. Netflix и Disney+ вече са в България. Ние не трябва да се притесняваме да създаваме съдържание и да го комуникираме.”

Геновева Христова напълно подкрепя идеята на служебния министър на културата проф. Велислав Минеков, че дигитализацията трябва да се насочи към опазването на културното наследство. Според нея в България има страхотни музеи, които трябва да станат по-достъпни и повече хора да имат възможността да ги видят. Тя настоява музеите да станат и по-интересни за деца, затова и едно от направленията, в които би инвестирала като предприемач, е образованието.

Друга идея, която Христова твърдо защитава, са данъчните облекчения за културните продукции. Според нея държавата трябва да инвестира колко може повече средства, за да бъде България привлекателна дестинация за произвеждането на креативно съдържание.

Каква е ползата от креативните хъбове? Как ЕС ще подпомага творческите професии?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.