Политическият живот в страната показва неспособност да излъчи трайно редовно правителство. Дебатът, вместо да бъде поставен върху важни и неотложни въпроси, над чието решение да вземат превес аргументите, потъва в лични нападки и безрезултатно опростачване. Опит за връщане към важния дневен ред би било да припомним на политическите парламентарно представени партии какво обещаха в предизборните си платформи.
Какви бяха темите и какви са действията в областта на правосъдието?
ГЕРБ заявиха търсене на консенсус и съмишленици за конституционни промени и разделянето на Висшия съдебен съвет на Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите и следователите при намаляване на политическата квота в съдийския орган. Като вторични, но важни бяха отбелязани надграждането на електронното правосъдие, промени още в областта на несъстоятелността, борбата с корупцията, ускореното наказателно производство. На този етап от страна на ГЕРБ няма нито един законопроект, весен в 46-то Народно събрание в изпълнение на предизборните им обещания в областта на съдебната власт.
БСП не отстъпват на ГЕРБ по пасивност в тази сфера – при скромните им амбиции в предизборните ангажименти, сведени до преповтаряне на познатите проблеми със статуса на главния прокурор и Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), но лишени от дълбочина, то и сега не са положили усилия да развият конкретни законопроекти.
ДПС бяха лаконични в предизборното позициониране: „Върховенство на закона – гарантиране правата и свободите на всеки български гражданин, независимост на властите, свобода на информацията и медиите, пълен синхрон със законодателството на ЕС”. И са последователни - при нулева конкретика в надпреварата демонстрират и нулева законодателна деятелност - нито един законопроект изобщо, не само в сферата на правосъдието.
Бихте се запитали къде се позиционират Има такъв народ в тази картинка ли? Точно до ДПС – нито един законопроект в нито една област. Как това съвпада с желанието им за управление и то реформистко такова не съм в състояние да обясня на читателя. И ако за ДПС поведението им е простимо, то при заявено управленско желание да нямаш воля да обясниш властовите си амбиции чрез конкретни политики, остава необяснимо.
ИБГНИ
Дончева, Манолова и Хаджигенов заявиха в предизборната си платформа няколко приоритета в областта на правосъдието – ограничаване безконтролната власт на главния прокурор, прозрачно кариерно развитие и атестация на съдиите и прокурорите, ограничаване на политическата намеса в съдебната власт чрез законови и конституционни изменения, включително закриване на специализираните съдилища и прокуратура.
На този етап идеите им намират проявление в няколко законопроекта, с които се предлага:
ликвидиране на Бюрото по защита на свидетелите при главния прокурор чрез обособяването му като звено при Министерство на правосъдието;някои дребни, но улесняващи работниците и работодателите, а оттам и юристите предложения в Кодекса на труда, проект на Закон за несъстоятелността на физическите лица, известен като уредба на личния фалит;Демократична България застъпиха в предизборната си програма най-детайлно реформаторските идеи относно съдебната власт чрез излагане на редица краткосрочни и дългосрочни решения с оглед възможността както за ревизия на Конституцията така и при невъзможност за събиране на конституционно парламентарно мнозинство. Обещаното политически е проектно реализирано чрез:
Законопроект за изменение на Закона за съдебната власт в няколко направления – закриване на специализираното правосъдие, изолиране на политическото влияние в съдийската колегия на съдебния съвет, прекратяване на кариерната зависимост на съдиите и прокурорите чрез заобикаляне на конкурсното начало и неоправдано дългото командироване;Автор: Иван Брегов, ИПИ