Чист късмет е, че успях да забележа индустрия, която все още не е развита и няма конкуренция. Няма как да не се възползваш от такава находка, разказа в предаването “Bloomberg TV Bulgaria Интервю” Александър Червенков, първият българин получил лиценз за отглеждане на коноп, съосновател на фирмата PBG Global.
В началото, когато е започнал, Червенков е мислил, че може да се справи сам, но после е разбрал, че има нужда от екипна работа и признава, че без работата си с талантливи хора, „трудно би му се получило“.
679 декара индустриален коноп са засети през 2020 г., по данни на Министерството на земеделието, но конопопроизводителите продължават да срещат законови трудности, каквито няма в други европейски държави.
Александър Червенков съобщи, че това е причината да премести бизнеса си в Румъния, заради законодателството в България, което не прави разлика между индустриален коноп и индийски коноп.
„Индустриалният коноп е познат у нас като техническа култура на земеделието. Предлага суровини като влакна, дървесина, също може да бъде използван и за гориво. Открити са медицински свойства и тези качества превъзхождат тези на индийския коноп. Концентрацията от извличане и рафиниране на индустриален коноп води до съставки с козметичен, хранителен и фармацевтичен характер“, каза той.
Разликата между индийския и индустриалния коноп се крие в това, че индустриалният коноп няма психоактивно свойства, докато в индийския, така наречен канабис, има тетрахидроканабинол и тази съставка е отговорна за омайващия рекрационен ефект.
„Трябва да се подчертае, че индийският коноп е медицински - в Западна Европа установяват първия признак, че има лечебни свойства за хора, страдащи от рак, и тази съставка им помага“, посочи Червенков.
Той съобщи, се е опитал да възроди традициите на земеделието в тази култура. Статистиката показва, че над 250 хил. декара са се отглеждали в Северна България, около река Дунав.
„Не успяхме да преборим някой от зле поставените рамки в законодателството и се наложи да пресечем реката и да продължим работата си в Румъния“, обясни Червенков.
Той напомни, че когато става дума за преработка в нашата страна няма разграничение за дефиниция за индустриален коноп и за индийски коноп.
„Още на полето могат да се различат двете растения“, поясни предприемачът. Той разкри, че още докато се прибира реколтата, растението се разглежда цялостно като коноп и се дискриминира, без значение дали има психоактивна съставка или не.
„Цялата индустрия приключва до земеделието. Възползвахме се от земеделието в България седем години, но се наложи да се преместим в Румъния. През 2016 г. по инициатива от страна на Министерството на здравеопазването имаше обществено обсъждане на определени членове в закона, които биха могли да претърпят промени. Можеше да се променят и други членове. Ние имахме желание, затова направихме „Асоциация за индустриален коноп“ по редовния път, за да убедим народните представители не да подкрепят марихуаната, както бе извъртяно, а да се позволи достъп до продукти без психоактивна съставка“, припомни инициативата Червенков.
По думите му, управлението и опозицията са имали желанието да подкрепят идеята. Но след писма от държавни служби, отговорни за превенцията на младежта, депутатите се изплашили и не гласували внесените здравни закони, които засягат производството на коноп.
Какви са традициите за отглеждане на индустриален коноп? Може ли коноп без психоактивни съставки да стане наркотик? Как се работи с комбайн за коноп и колко е ценна тази иновация? Как се развива конопената индустрия в Европа и по света? Ще остане ли конопът с добавена стойност мисия невъзможна заради българските закони? Защо България е неконкурентоспособна на пазара на коноп?
Още интересни истории от Bloomberg TV Bulgaria Интервю може да видите тук.