България може да сключи двустранен договор с GlaxoSmithKline за осигуряване на моноклонални антитела, въпреки че не е включена в рамковото споразумение на ЕК за закупуване на лекарство срещу COVID-19. Това посочват от Министерството на здравеопазването пред БГНЕС, коментирайки появила се информация, че страната ни не участва в поръчката на ЕС, защото е изпуснала срока.
От ведомството обясняват, че представители на министерството от Дирекция „Лекарствена политика“ и Дирекция „Обществени поръчки“ са включени в Ръководния комитет на 22 февруари 2021 г. и имат достъп до поверителната база данни по работните процедури на ЕК (CIRCABC).
По отношение на провежданите от Европейската комисия (ЕК) съвместни процедури за обществени поръчки за осигуряване на моноклонални антитела за лечение на COVID-19 с притежателите на разрешение за употреба: Hoffmann–La Roche Ltd, Celltrion Healthcarе, Eli Lilly и GlaxoSmithKline, Министерството на здравеопазването с Протокол-Решение № 10 от 24 февруари т. г. е заявило позиция за участие и осигуряване на количества от всеки един от посочените потенциални притежатели на разрешение за употреба.
На оперативно заседание на Министерски съвет, проведено на 17 март 2021 г., е взето решение за включването на България в съвместен договор, подписан от Европейската комисия за закупуване на моноклонални антитела от GlaxoSmithKline.
Решението е взето извън предоставения от Европейската комисия изключително кратък срок – 12 март 2021 г. за заявяване на позиция за присъединяване. Предвид това в документацията на рамковото споразумение не фигурира Република България.
Невключването на България в рамковото споразумение на ЕК обаче не лишава страната ни от възможността да сключим двустранен договор с GlaxoSmithKline за осигуряване на моноклонални антитела, посочват от здравното министерство.
20:24 | 13.09.22 г.