При разработването на Плана за възстановяване липсва макропоглед за проблемните места в икономиката. Това коментира служебният вицепремиер Атанас Пеканов пред Народното събрание. Това е било предизвикателство за служебния кабинет, защото за краткия срок, който има, работата по документа не е могла да започне отначало.
Атанас Пеканов беше извикан за изслушване в парламента от представителите на "Изправи се, БГ! Ние идваме!" (ИБГНИ). От името на вносителите Мария Капон обясни, че Планът за възстановяване дава уникална възможност за България в много сфери, включително и за подобряването на качеството на образованието.
"Времето ни е изключително скъпо", каза тя, визирайки забавеното внасяне на предложенията на България в Брюксел, което означава и забавяне на получаване на средствата. Капон обясни още, че целта не е разходване на средства, а Планът да бъде инструмент за трансформация на България.
Пред депутатите вицепремиерът Пеканов посочи за пример Гърция, където преди да изработят и изпратят в Брюксел своите предложения, първо са направили анализ на слабостите на икономиката с помощта на независими експерти и след това са разработили своя План за възстановяване.
Тази слабост ще бъде премахната с идеята за създаване на Съвет за икономически анализи, предвиден в Плана, чрез който независими експерти ще споделят своите виждания за предизвикателствата на икономиката, обясни Пеканов. Няма опасност от средствата, рискът е свързан само със забавянето на подаването на Плана за възстановяване, но в Брюксел са заявили, че е по-добре проектите да са качествени, а не да са внесени в срок, допълни той.
Версията, която внасяме, е с по-високо ниво на амбиция, каза още вицепремиерът при представянето на промените, които служебният кабинет направи в Плана за възстановяване и устойчивост.
Добавени са 11 нови проекта и 7 реформи и така документът вече предвижда 57 проекта и общо 43 реформи. Увеличени са средствата за образование и здравеопазване, повишава се и вниманието към иновативните компании, обясни още Пеканов пред депутатите.
Някои от предвидените от предходното правителство приоритети са отпаднали, например за модернизиране на мрежата за "Напоителни системи", за което бяха предвидени 850 млн. лева.
Проектът беше проблемен в очите на Европейската комисия , защото влиза в разрез с няколко европейски директиви и европейски регулации, каза Пеканов по повод на изваждането на "Напоителни системи" от плана. Той припомни, че средствата не могат да бъдат насочвани за дейности, които ни се иска, а има специални препоръки, сред които проектите да не вредят на околната среда.
"Търсим варианти и ще се опитаме да компенсираме с други средства, които да отидат за подкрепа на земеделието", обясни още вицепремиерът в отговор на въпрос от ИТН в пленарната зала. От ГЕРБ отхвърлиха коментарите, че проектът не се приема от Брюксел. Десислава Танева беше категорична, че предишното правителство е дискутирало непрекъснато плана с ЕК и допълни, че подобни проекти са одобрени за Гърция и други европейски държави.
Пеканов посочи, че подобни планове е имала Румъния, но се е отказала от проекта, след като е станало ясно, че ще отнеме много време за преработката му. Голямото забавяне е причината страната ни да се откаже от него, допълни още вицепремиерът.
Част от реформите са в областта на енергетиката и предвиждат насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ), като например за панели на покривите. По плана ще бъде създадена и Комисия за енергиен преход, която ще даде пътната карта за трансформацията на сектора.
По отношение на въглищните региони вицепремиерът призна, че зеленият преход изисква промени, които крият социално-икономически рискове за хората, но допълни, че предизвикателството за тяхното намаление е прекалено голямо за служебен кабинет.
За въглищните региони са предвидени 1,2 млрд. евро по Фонда за справедлив преход, припомни още Пеканов и допълни, че с тези средства ще се подпомогне работещите, ще откриват нови работни места, ще се закриват рудниците и т.н.
В отговор на въпрос от БСП защо в Плана за възстановяване няма предвидени средства на проект за улавяне на въглеродни емисии той отговори, че в момента технологията не е масова и липсват доказателства за ефективността ѝ. В документа е заложено изграждането на парогазови блокове в Маришкия басейн, тоест заместващи мощности, с капацитет от 1 гигават.
Включването на тези мощности означават задължение за затваряне на ТЕЦ-овете в региона, категоричен беше бившият зам.-министър на енергетиката Жечо Станков (ГЕРБ). "Никакво затваряне не е обещавано", заяви в отговор Пеканов и допълни, че това е червената линия за служебния кабинет в разговорите с ЕК.
Има предвидени средства за подкрепа на бизнеса в размер на 1,2 млрд. лева. Независимо че не са посочени конкретни специфични сектори, всички могат да кандидатстват за тези пари, обясни още вицепремиерът в отговор на критики от ИТН, че не са предвидени средства за туризма, който е най-засегнатият икономически сектор от пандемията от коронавируса.
От ДПС пък бяха категорични, че липсва насока към иновативни технологии и към бизнеса и обвиниха служебният кабинет. Планът е изготвен "на тъмно", допълни още Джевдет Чакъров. Дискутирахме с бизнеса идеите, отговори Пеканов и допълни, че обсъждането на проектите не е било възможно заради липсата на ситуиран парламент. Той беше категоричен, че е обърнато внимание на всички налични иновативни технологии
"Остават отворени теми, които трябва да бъдат решени в пленарната зала", каза още Пеканов и допълни, че планът дава възможност за реформа на България в много области - по-зелена икономика, дигитализация и т.н. По този механизъм страната очаква 12,6 млрд. лева европейски грантове, но се очакват и около 8 млрд. лева частни инвестиции.
Планът не е продължение на оперативните програми, изтъкна още вицепремиерът пред депутатите в отговор на критики за липса на инвестиции в някои сектори.
Томислав Дончев (ГЕРБ), под чието ръководство, бяха изготвени първите варианти на документа, отчете в становището от своята парламентарна група по обсъждането, че концепцията на старите идеи са запазени и поздрави служебният кабинет, че не са тръгнали да пренапишат Плана.
Дончев обаче критикува отпадането на проекти, сред които и намаляването на средствата за саниране на жилищата, както за отпадането на проекта за изграждане на уличното осветление, за което предишните управляващи бяха заложили почти 500 млн. лева.
Няма разработени модели за енергийния преход и цифровизацията, опасяват се от БСП и посочват, че в плана липсва именно амбицията, вижданията за бъдещето на фона на тези предизвикателства, коментира Драгомир Стойнев (БСП).
Йордан Цонев (ДПС) изказа съмнение, че Планът за възстановяване ще сработи изобщо, а от ИБГНИ коментираха, че трябва да се намери начин за компенсиране на дълбокия регионален дисбаланс в страната, за което не се предвижда нищо в документа. Подобно е становището и на "Демократична България". Найден Зеленогорски коментира, че за разлика от други държави в Европа северът, който е близо до големи реки, е по-бедният регион на България.
23:32 | 12.09.22 г.