Единствената възможна формула за съставяне на кабинет е около трите партии на протеста – „Има такъв народ“, „Демократична България" и „Изправи се!Мутри вън". За момента най-логичната подкрепа изглежда от БСП. Toва прогнозира по БНТ политологът проф. Антоний Тодоров ден преди да започне работа 46-ото Народно събрание, като днес народните представители ще обсъдят името на новия председател на парламента.
„За да се разбере какво ще стане по време на утрешния ден, човек трябва да има повече гадателски способности, отколкото анализаторски. Формулите на едно мнозинство не са толкова много, след като имаме опита на предишните избори на 4 април“, коментира той вероятността да бъде съставено стабилно правителство.
Формули за управление
„Няма как да се съставят правителства без подкрепата на парламента. Приемането на служебното правителство като редовно не може да се вкара в достатъчно приемлива конституционна процедура, възможно е да видим министри от служебния кабинет в новото правителство. Има огромно очакване ГЕРБ да бъде в опозиция. Необходим е разговор между партиите", категоричен е политологът.
Той потвърди, че страната се намира в криза на политическото представителство и избраните народни събрания се оказват все по-малко представителни в сравнение с преди.
Изборът на председател на 46-ия парламент
Според политолога и социолог доц. Антоний Гълъбов изборът на председател на парламента е важен знак за възможен консенсус между партиите.
„Първият сблъсък ще бъде изборът на председател на парламента. Не би трябвало утре да бъде съобщено новото предложение на „Има такъв народ" на новия кабинет, това се случва, след като президентът връчи проучвателния мандат. Изправени сме пред много сериозна институционална и политическа криза, този период ще влезе в учебниците. Време е за отговорност, но не е ясно кой ще я поеме", предупреди Гълъбов.
Той смята, че „в момента се намираме в новото шоу на сценаристите“.
„Формулата е, че ИТН не желае да бъде пакетиран с „Демократична България“ и „Изправи се!Мутри вън" за съставянето на кабинет. Щял да бъде предложен кабинет и ако не получи подкрепа, онези, които не са го подкрепили, ще трябва да носят политическата отговорност за нови предсрочни избори“, напомни различните политически сценарии социологът и настоя „много спешно да има клинична пътека за лекуване на политическа безотговорност“.
Антоний Гълъбов определи ситуацията като демократичен дефицит след най-ниската избирателна активност на изборите на 11 юли. Той смята, че служебното правителство не се опита да намали проблемите, а ги задълбочи.
Социологът изтъкна, че когато се преодолее кризата, фигурата на служебното правителство трябва да отпадне от Конституцията.
„Намираме се в състояние на демократичен дефицит. Важно е утре какви законопроекти ще бъдат внесени в Народното събрание, какъв ще е дневният ред на първото заседание", смята Гълъбов.
Политически разговори
На въпрос водени ли са преговори с „Има такъв народ” за подкрепа и съставяне на кабинет съпредседателят на „Демократична България" Христо Иванов заяви по Нова ТВ, че „трябва да се правим разлика между правителство и управление".
„Не мисля, че неофициални разговори трябва да се превръщат в политически новини. Очевидно е, че има много различни разбирания за целта на разговора и начина, по който трябва да се води”, каза Иванов. Той потвърди, че от „Демократична България” са били много ясни, че в парламента ще опитат да проведат разговор по най-важните неща, очертаващи физиономията на едно управление.
„Трябва да правим разлика между правителство и управление. Кабинетът е група хора, които еднократно Народното събрание гласува и те стават министри, а управлението е процес – изисква мнозинство, което трябва да бъде структурирано около логика и някакви взаимни ангажименти за действия”, подчерта Христо Иванов.
Съпредседателят на „Демократична България" съобщи, че ДБ ще иска „разговор, който да ни позволи да разберем за какво гласуваме в перспектива”. „Изобщо не става дума за порция назначения. Интересуват ни програми и реформи в дълбочина. Очакваме нормален, структуриран и уважителен политически разговор", поясни той.
Преди откриването на парламентарната сесия
Ден преди началото на работата на 46-ото Народно събрание, парламентарните групи провеждат заседания в партийните си централи. Ръководствата им се срещнаха вчера, за да обсъдят технически въпроси около дневния ред и разпределението на местата в пленарната зала.
Единствено сигурно е, че първото заседание ще бъде открито, както и през април, от Мика Зайкова.
„Аз пак съм най-старото нещо и ще трябва да откривам. Нямам още подготвена реч“, каза тя пред БНР.
Депутатът от партия „Има такъв народ“ очаква да се състави правителство. „Много искам да има правителство, защото народът вече няма да чака, а работа ни чака много. Да, изборите са демократична процедура, ама народът май му омръзна вече да ходи на избори... Да се надяваме на здравия разум“, каза Зайкова.
В търсене на мнозинство за промяна
„Трябва да се намери пътя към формиране на мнозинство за промяната, за да може да се излъчи правителство“, съветва бившият външен министър Надежда Нейнски пред БНТ.
От случващото се в парламента тя вижда бъдещата промяна в България.
Нейнски е на мнение, че протестите от миналата година нямали своето политическо лидерство и не довели до промяната, а това, което обединявало хората на улицата, е идеята да променят страната.
„Предишното управление вече в много голяма степен не съществува, но е важно новото реформаторско мнозинство какви приоритети ще си постави, какъв дневен ред ще има и хората да го припознаят“, обясни бившият външен министър. Тя призова да не се смесва разплатата със законност.
Според нея левицата, десницата и центърът имат различен подход за разрешаване на проблемите.
„Могат да бъдат създадени мнозинства, но за да се случи това, трябва да има диалог", каза тя. „Дяволът е в детайла. Понякога промяната не може да случи от един път, но трябва да се търсят обединяващите стъпки, около които политическите сили да намерят консенсус и представители, за да реализират приоритетите", коментира Нейнски.
Тя очаква, че ако не се направи правителство ще се радикализира следващият парламентарен вот.