"Посоката е следната - ако върху една цяла паркова територия има различни икономически дейности като спортни комплекси и зали, заведения, собствениците на тези терени, без да има нужда да бъдат отчуждени, биха могли да получават приходи от това, че се случват тези дейности в рамките на тяхната територия", обясни Панайотова.
Тя напомни, че през последните 30 години София не е отчуждила нито един имот, за да разшири парковете си и зелените си клинове.
По думите ѝ ако човек може да получава приход от своята собственост, не е необходимо той да я продава.
„Зелените клинове са много важни за всеки един град – те са свързани с биоразнообразието, както и със справянето с наводнения. Не трябва да гледаме на зелените територии като на проблем, а като необходимост“, коментира Елица Панайотова.
През октомври 2020 г. Столичната община заедно с още 15 града от цяла Европа се включи в състезанието на наградата „Зелена столица на Европа“ 2023 г. В края на миналата седмица Европейската комисия публикува резултатите от оценката на документацията, като експертите са класирали София сред финалистите заедно с Талин, Краков и Хелзингборг.
„Наградата съществува от 2006 г., като ЕК официално прави този конкурс от 2008 г. Награждават се градове, които са постигнали напредък в проблемни за тях области. Целта на европейската институция е да мотивира градските администрации и градовете да се развиват и да стават все по-приятни за живеене“, разказа координаторът на проект „Зелена София“.
Тя потвърди, че това е втората година, в която подаваме кандидатура. „Миналата година също бяхме напред в класирането - от 18 участници София се класира на 7-мо място. Тази година градовете са 16 и българската столица отново е в четворката. Финалистът ще стане Зелена столица на Европа през 2023 г.
„Един от документите, който беше посочен като много положителна стъпка, е изработването на визия за София от Столичния общински съвет. Журито преглежда всичко направено от града за период от 5-10 години и сравняват къде е бил градът преди време и сега“, посочи Елица Панайотова.
Тя коментира и новината за въвеждане на нискоемисионни зони в центъра на София до 2023 г.
"Всеки, който пътува и се интересува, знае, че това е устойчива тенденция във всички големи градове – намаляване на използването на частния автомобил и ограничаването на влизането на най-натоварените зони", обясни координаторът на проект „Зелена София“ как ще се промени качеството на въздуха в българската столица.
Как ще се подобри качеството на живот в София? По какъв начин климатичните промени в климата променят екологичните инициативи на местно ниво? Каква ще бъде новата наредба за озеленяване?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.
14:02 | 14.09.22 г.