Ивайло Калфин: Не очаквам през 2024 г. България да стане член на еврозоната

Не очаквам през 2024 г. България да стане член на еврозоната. Това каза пред БНР Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, бивш министър на социалната политика и бивш вицепремиер, по повод предстоящото приемане на Национален план за въвеждане на еврото в България. 

„Тази година, общо взето, си я измислихме ние“, посочи той. По думите му е добре да се готвим за участие в еврозоната, но не да влезем с политически натиск или политическа уговорка. „Да бъдем готови означава българската икономика да се доближи до европейските по доходи и производителност,“ уточни той.

Има план и стратегия, но в тях не се говори какво правим и какво променяме в икономиката и политиката на доходите, за да се доближим, изтъкна Ивайло Калфин.  „Ако приемаме в еврото, за да забравим за лева, това не е добра идея. Ако влизаме, за да дадем повече възможности за икономиката си, това е нещо, което си заслужава“, каза Калфин. Т.нар. чакалня за еврозоната ERM II не е място за чакане, а за много активна работа, напомни той.

„Имаме достатъчно време вместо да се вторачваме в срокове, да помислим как може икономиката ни да тръгне нагоре. Като кажем – България е бедна, виждаме колко много средства могат да се пилеят през бюджета, вместо да отидат където трябва. Има много какво да се направи, за да се подобри средата и доходите на българите,“ каза Калфин. Не трябва да имаме свръхочаквания за влизане в Шенген, коментира още Калфин. Според него не трябва да си превеждаме призива на Европейския парламент като скорошно решаване на проблема, който е по-дълбок – да сме сигурна държава не означава само добра дипломация, а работещи институции. „Той е в интерес на България, не е да влезем, за да си закачим някоя значка в Шенген", посочи той.

Ивайло Калфин коментира и пенсионната система като бивш министър на труда и социалната политика. Според него трябва да се върне обратно към логиката си, подчерта Ивайло Калфин.

„Логиката е, че пенсионното осигуряване е вид спестяване. Това не са пари, които се дават като данъците на държавата и тя ги харчи за други неща. Човек, докато работи, се осигурява, и след като спре вече да работи, когато е възрастен и няма възможност да получава доходи от труд, това негово спестяване му се връща обратно“, обясни той. Като всяко спестяване пенсията би трябвало да зависи от това колко пари сме спестили, върху каква сума сме се осигурявали и колко дълго сме го правили, уточни Калфин. През последните години близо половината от пенсионерите получават една и съща пенсия независимо от стажа и осигуровките и тя е под линията на бедността, подчерта бившият социален министър. Според Ивайло Калфин антикризисните 50 лева, които се дават като добавка към пенсиите, допълнително са объркали пенсионната система, защото е трябвало да бъдат давани като социални помощи. Целта на пенсионното осигуряване не е да се дават някакви пари, независимо дали с тях може да се преживее или не, а да се следи т.нар. заместващ доход – колко от дохода, докато работим, ни остава след пенсиониране, подчерта Калфин. По думите му в момента е под 40%, а целта е да стигне 60-70%, „така че да може да си позволи в пенсия ако не живот в охолство, поне не в мизерия“. Според Калфин действия, каквито се предприемат от 2018 г. насам, лишават пенсионната система от абсолютно всякаква логика. „За мен е важно да се приеме методът, по който пенсиите да се увеличават. Който да бъде постоянен и колкото пари има в бюджета да се отделят, да отиват по този метод, за да бъдат справедливи пенсиите. А хората с ниски пенсии трябва да получават допълнително подпомагане по линия на социалната система“, каза Калфин.