„Ние бяхме сред страните с най-голям оптимизъм за влизане в Европейския съюз“, напомни тя.
Проф. Бобева отбеляза, че не е толкова важно обаче колко е средната работна заплата, отколкото степента на конвергенция, на сближаване на равнището на доходите.
„Оставаме по БВП на човек на населението и паритет на покупателната способност на последно място. Фрустрацията покрай развитието на икономиката и жизнения стандарт допринася за прехвърлянето на ЕС и членството ни нашите национални проблеми“, коментира тя.
Икономистът смята, че отрицателното отношение на българите към собствените ни институции се пренася и към европейските.
"Ние сме на първо място по скептицизъм за ООН, посочи икономистът. – Голяма част от българското население е настроена скептично към всичко."
Според нея това не е напълно неоправдано, защото не винаги ЕС взима решения, които са в полза на България и за пример даде транспортния пакет "Мобилност".
„Това недоверие си личи и от липсата на въпроса за въвеждането на еврото в предизборните програми на партиите с изключение на две“, информира проф. Бобева.
Тя недоумява защо такъв важен приоритет е пропуснат и допусна, че това е доказателство за скептицизъм и неяснота. Даниела Бобева е категорична, че институциите в България „не си свършиха работата“ като не обясниха, че процесът става все по-политически през последното десетилетие. Затова настоява да се върне доверието към еврото в хората, в домакинствата, както и отражението върху бизнеса.
По думите ѝ изготвеният Национален план за въвеждане на еврото в България е технически документ, но не е направен анализ за ефектите от приемането на европейската валута върху нашата икономика.
"Трябва да се обясни на домакинствата, че процесът е все по-политически, но и какви ще са реалните въздействия върху всекидневието“, съветва Даниела Бобева.
Тя напомни, че деноминацията в България премина безпроблемно и се надява, че въвеждането на еврото може да се организира по добър начин, за "да се предпазим от негативните ефекти".
„Аз оставам оптимист за приемането на еврото, но не трябва да допускаме втори компромис с равното третиране в ЕС и да позволяваме други критерии, извън маастрихстките, да решават дали да влизаме или не. През следващите седмици и месеци, това, което трябва да се свърши от правителството, от централната банка, от експертите в тази област, е наистина да се каже истината изцяло“, съветва проф. Бобева.
Икономистът прогнозира, че няма да има особена промяна във фискалната политика на страната и за пример даде процеса на приемане на еврото в прибалтийските републики.
"Ше имаме стабилен растеж през 2024 г. и устойчиви публични финанси. Тази спокойна икономическа обстановка ще е благоприятна среда за приемане на еврото", очаква проф. Бобева.
Защо икономиката не е само числа? Кои са плюсовете и минусите от приемането на еврото? Защо Хърватия ни изпревари по пътя към еврозоната? Трябва ли да се приемат нови мерки в помощ на икономиката при възстановяване от кризата?
Повече за извървения път по пътя към еврозоната и проблемите може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
10:23 | 13.09.22 г.