Емил Хърсев и Григор Сарийски в спор за лева vs еврото

Т рудно можем да кажем какви са ефектите от приемане на еврото при положение че еврозоната сменя правилата и приоритети си в крачка – от чисто икономически преминава към приоритети за равенство на половете и разпределение на бежанци. Не се знае дали еврото няма да се окаже натиск за приемане на тези политики. За това предупреди в ефира на  bTV доц. Григор Сарийски, финансов и икономически експерт от Института за икономически изследвания при БАН.

„Аз мисля, че ние ще усетим всички тези проблеми, независимо дали ще въведем или не еврото“, коментира финансистът доц. Емил Хърсев и потвърди, че ще имаме само позитиви от приеманото на еврото, защото вече сме изконсумирали негативите.

Сарийски изрази мнение, че основният момент в полза на лева е, че решенията ще се взимат „на жълтите павета, а не в Брюксел“. „В момента, в който изнесете решение в Брюксел, губим суверенитет. Крайното решение сега го взима българският парламент“, смята той. Според него „Европейската централна банка ще съжалява, че не е във валутен борд“. 

Доц. Сарийски посочи, че активите на Европейската централна банка са 63% от БВП на еврозоната. „Те правят същото, което е забравено на България да прави по силата на  валутния борд – правителствата печелят облигации, хартии, които се заменят с хартиините банкноти на ЕЦБ. Това правихме през 1996 г. и видяхте къде свършихме“, коментира финансистът.

По думите на Хърсев обаче ще спечелим от това, че ще можем да правим неща, които не можем при валутен борд.

„Има две основни предимства на това да излезем от валутния борд и да се присъединим към еврозоната. Първо – ще имаме кредитор от последна инстанция, банките теоретично ще могат да освободят една голяма част от принудително държаната ликвидност“, обясни Хърсев.

Той смята, че това са около 18 млрд. лева, за чието приложение ще се мисли.

Сарийски обаче му опонира, като  напомни, че не е сигурна тази цифра като ресурс, защото коефицентът на ликвидно покритие в България е приблизително 250%, колкото е и в Португалия като член на еврозоната, а съотношението между депозити и кредити в нашата страна е по-високо в Латвия, която също е член на еврозоната и е приела европейската валута.

Хърсев се аргументира, че това се дължи на валутния борд и ликвидния риск.

Що се отнася до промяна в цените след въвеждане на еврото и двамата финансисти са категорични, че няма да има увеличение.

По думите на Сарийски това, което можем да си купим, ще остане същото, но остава въпросът за стандарта в покупателната способност.

Хърсев от своя страна коментира, че сме в процес на сближаване на ценовото равнище и равнището на доходи в икономическата общност, към която се интегрираме, независимо дали ще приемем еврото или не.

Сарийски е на мнение, че в момента България ще се сближава с цените в еврозоната, докато страните-членки от периферията се отдалечават от средния стандарт и изрази опасения, че това може да се случи и при нас.

Хърсев обаче се надява, че това няма да с случи, защото бизнесът ще продължи да работи и ще е длъжен да плаща европейски заплати.

Той подчерта, че вече „консумирахме негативите“, а Сарийски съветва да не бързаме с крайното решение във времето, както и се надява то да се вземе в България. Финансистът от БАН смята, че след приемането на европейската валута трябва да се диверсифицира риска и половината от спестяванията трябва да са в левове, а другите – в евро.

Хърсев напомни, че търговската мрежа ще трябва да представя цените в евро и лева за около месец, а в период на шест месеца ще има срок за успоредно плащане, а после обмяна само в банките. Той е убеден, че ще има реакция с вдигане на цените, но пазарът няма да го приеме.