Служебният кабинет: Милиарди са раздадени без обществени поръчки

Милиарди левове държавни пари са раздадени без обществени поръчки. Това обявиха на брифинг трима министри от служебния кабинет – регионалният Виолета Комитова, икономическият Кирил Петков и финансовият Асен Василев.

Според служебния кабинет 42% от парите на държавните предприятия са раздадени без обществени поръчки. На немалка част от обществените поръчки, които са минали по законов ред, се е явил само един кандидат, разкриха министрите.

Министърът на финансите Асен Василев обяви, че 8,6 млрд. лева от сключените договори са раздадени без обществени поръчки.

След направена проверка от 1 януари 2019 г. до 30 април 2021 г. са сключени договори на обща стойност малко над 20 млрд. лв. От тях 11,7 млрд. лева са били с поръчки, 8,6 млрд. лева са били без поръчки. Тоест над 42% от парите, които държавните предприятия харчат, са без обществени поръчки, заяви Василев.

Проверката е направена от служебното правителство, тъй като държавните предприятия и техните „ин хаус“ процедури не са публични, обясни Асен Василев. Той направи сравнение, че средствата, раздадени без обществени поръчки, се равняват на общия размер на пенсиите за девет месеца.

Финансовият министър Асен Василев обясни, че идеята за обществените поръчки без конкурс е била тези поръчки да се възлагат на държавни предприятия, които могат да изпълнят поръчката. Те обаче на свой ред ги давали на подизпълнители. 

„Както виждаме, и в регионалното развитие, и в икономиката, както и във всички други такива поръчки, всъщност това е начин да се избегнат обществените поръчки и да се дадат пари на подизпълнители без търг и без конкурс“, обобщи Василев.

От 2008 г. пенсиите не са актуализирани, но в същото време са раздадени над 8 млрд. лв. на фирми без обществени поръчки, отбеляза още Василев и добави, че предишното парвителство е успяло да намери пари – 182 млн. лева и за новата сграда на парламента, бившият Партиен дом.

Говорителят на кабинета Антон Кутев определи „ин хаус" процедурите като „вратичките в закона, които позволяват да бъдат давани поръчки с огромно финансиране без обществени поръчки и без конкретни процедури“. Кутев обясни, че това го има във всички европейски законодателства, но само в ограничени случаи, когато става дума за спешност.

Министър на икономиката Кирил Петков добави и други примери за разходване на пари без търгове. Отпуснати са били 182 млн.лева за изграждане на правителствен комплекс от 90 хил. кв. м в „София Тех Парк“. Договорът е подписан без обществена поръчка с фирма за пълен инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор.

Петков попита риторично защо ни трябва 90 хил. кв. м административна сграда и защо такава сграда трябва да се сложи точно в „София Тех Парк“, където трябва да се създават иновации и да се привличат дейности с висока добавена стойност. „Но най-важният въпрос е защо нашите пари се дават на инженеринг без обществена поръчка“, отбеляза Петков.

Относно проверката на язовирите Кирил Петков заяви, че 630 млн. лв. са дадени на Държавната консолидационна компания (ДКК). Тя дава аванс от 100% на държавната компания „Монтажи“ ЕАД, която пък е нейна собственост. От цялата сума досега има само 10 приключени ремонта, като за тях числата са били завишени два пъти за цената на бетона и пет пъти за цената на транспорта.

„Огромни суми от нашите пари са дадени по метод, който не минава през обществени поръчки. Това е разхищение на държавния ресурс“, каза още служебният министър на икономиката. Поръчките са били разделени между 7-8 фирми, заяви Петков и уточни, че ремонтите на язовирите „Пазар дере“ и „Злати войвода“ са изпълнени от една и съща фирма.

Министърът на регионалното развитие Виолета Комитова обясни, че в повереното й ведомство тези „ин хаус“ процедури са разделени на две големи теми - свлачища и магистрала „Хемус".

Комитова изнесе данни, че за 2019 г. с министерско постановление поради „голяма спешност да се укрепят 84 свлачища“, са отпуснати 580 млн. лева от бюджета - 201 млн. лева отиват в „Автомагистрали" ЕАД, като дружеството се договаря с 30 фирми и им превежда 188 млн. лева авансови плащания без обществени поръчки. За всяка фирма сумата, която се превежда се определя от оферта, дадена от фирмата. Фирма „Х“, например е получила договор за 16 млн. (лева), каза Комитова. 

Процедурите „ин хаус" за „Хемус" започват през 2018 г. с едно министерско постановление и 2019 г. с друго министерско постановление. Държавата осигурява 3,71 млрд. лева от националния бюджет за магистралата. Регионалното министерство, АПИ и „Автомагистрали" ЕАД получават по 1,4 милиарда лева за изграждането й към края на 2020 г. Дружеството раздава 976 млн. лева на 45-50 фирми авансово за бъдещо строителство на "Хемус".

Комитова разкри още, че магистралата е била разделена на 9 участъка и не обхваща целия път от Ябланица до Варна, а приключва от 220 км от Ябланица. След този участък магистрала „Хемус" се изпълнява от друга компания. Тук парите са предавани също от МРРБ на АПИ, на „Автомагистрали“ и на фирмите без обществени поръчки под прикритието на процедура „ин хаус", разясни регионалният министър.

Тя допълни, че всички поръчки „ин хаус" са били в някакъв вид строежи, свлачища, язовири и други. Това са поръчки с „инжинеринг" - процедура, при която сметката за строителството може да се надписва в пъти.

По думите й инжинерингът се възлага на една и съща фирма да направи проект на хартия и на същата фирма да го изпълни и да си наеме надзорна компанияа, която да следи качеството по време на строежа. Тук доминира строителната компания и тя може да диктува и на проектанта, и на надзорника. Инжинерингът не е забранен, но се предлага само за уникални проекти. Представете си път в полето - каква уникална технология е това, попита тя.

Комитова съобщи за явление, което тя нарича фирмено робство - една фирма се сдобива с договор за много милиони, без да има капацитетът да изпълни съответното строителство и без да има право на подизпълнителни, после наема „роби", които работят без договори.