Изцяло преработваме два проекта в Националния план за възстановяване и устойчивост, който предстои да предадем в Европейската комисия. Правим ги абсолютно наново. Използваме тезите, но променяме начина, по който се изразходват средствата," каза в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR министърът на икономиката Кирил Петков.
1,7 млрд. лева от 12-те млрд. лева в Плана са по проекти на Министерство на икономиката. По-рано вицепремиерът Пеканов заяви в предаването, че стремежът е до края на мандата на служебното правителство Планът да бъде предаден в ЕК.
"В Плана имаше проекти във всяко едно от министерствата. В Министерството на икономиката бяха проекти съответно за 900 милиона и 400 милиона лева. Единият - за модернизация на бизнеса, а другият - за индустриални зони. Това не е достатъчно за частния сектор, затова поисках увеличение от 900 милиона на милиард и двеста до милиард и четиристотин лева. Сумата ще е милиард и двеста, защото всяко министерство в момента иска повече," обясни Петков.
Министърът обясни и какви са точно промените.
„Ето, сега ще ви кажа пример за индустриалните зони. Заварих четири възможни индустриални зони, които по някакъв вълшебен начин някой от министерството решава къде да бъдат - зона 1, зона 2, зона 3, зона 4 – наливат се едни пари за инфраструктура и се казва на инвеститорите: елате, имаме нови зони. Това за мене е абсолютно нереалистичен подход за привличане на чужди инвестиции. В моята кариера съм работил за една 6-милиардна компания, която инвестираше на четири континента. Аз лично съм участвал в решението поне 50 фабрики да си изберат къде да бъдат построени," каза Петков и обясни как се постъпва в други страни и какъв е принципът на избор при създаването на индустриални зони.
"Там се прави по съвсем различен начин. Последното нещо, което се гледа, е кой парк ни предоставя коя държава. Първо се гледа къде са ни клиентите, къде са ни доставчиците, какви са транспортните разходи и каква е добавената стойност за определена локация, какъв е човешкият ресурс. На базата на тези сравнително сложни модели, и аз съм бил участник в тези модели, избираме коя локация да бъде най-добрата“, разкри Кирил Петков.
Той подчерта, че изборът на локация правителството не може да направи по правилен начин, ако е решило да строи „на някаква поляна някъде“.
„На инвеститора му трябва съвсем друг набор от ресурси“, подчерта министърът.
Петков заяви, че начинът, който избират в Министерството на икономиката, е „чисто иновативен“.
„Вземаме ги тези 400 милиона и ги даваме на Европейската инвестиционна банка, но под общ комитет с Министерството на икономиката, така че си запазваме суверенитета, но едновременно с това вкарваме и чужд партньор, който да следи да няма злоупотреби, разкри икономическия министър и даде за пример язовирите, където проверки установиха нередности.
Той е категоричен, че средствата, отпуснати по Плана, няма да бъдат изгубени, дори когато не са били похарчени и гарант за това е Министерството на икономиката.
По думите му те вече реално ще са влезли в употреба.
Според него, всяка фирма с идея да инвестира например 100 милиона или 200 милиона във фабрика, може да избира сред най-конкурентните общини, сертифицирани с клас А.
„Едва тогава те, могат да отидат в Европейската инвестиционна банка и да кажат: „Ние искаме да отворим индустриален парк до Стара Загора, например", посочи Петков на каква база ще се направи индустриална зона с първия вече готов клиент.
Той е категоричен, че тази индустриална зона не може да обслужва обаче само него. „Тя трябва да даде икономическо развитие на целия район, затова този инвеститор ще има не повече от 10% от цялата зона“, поясни министърът.
Петков е убеден, че ще се отварят зони там, където има търсене от истински компании.
„На база на тях отваряме възможност и други компании да се присъединят. Аз много вярвам в клъстерния подход", заяви той по какъв начин ще бъде развита инфраструктурата към дадена локация, към която големите инвеститори имат интерес. Целта е клиентите и доставчиците да са близо до големия производител.
По думите му, по-интересното е, че ЕИБ ще допринесе със собствен ресурс, плюс грантовите пари и така ще се умножават парите, „така че да може да се инвестира частен капитал, заедно с държавната помощ за инфраструктура“ за развиване на индустриалните паркове.
Министърът съобщи също, че започва проверка в Българската агенция по експортно застраховане по модел на проверката в Българската банка за развитие.
"Наехме нов одитен комитет, защото има две неща, които не ми харесват. Едното е, че има експозиции, които са били по-големи - от рода на 20 - 30 милиона. Другото е, че е имало гаранция на риска от фалит върху финансов инструмент. С други думи, тази агенция е застраховала риска да не си върнете заема“, коментира Петков, каква не би трябвало да е целта ѝ.
По повод предположенията, че ще бъде поканен за участие и в следващото правителство като министър, Петков отговори така: "До този момент не съм говорил по никакъв начин, с никого за нищо следващо, защото толкова много работа имаме в сегашното правителство, а и всеки ден ми е толкова важен, че да влизам в някакви такива теми в момента за мен е нецелесъобразно използване на времето."