Българската икономика ще се възстанови сравнително бързо от последствията на CoVid-19 и ще достигне нивото си отпреди кризата през последното тримесечие на тази година. Това прогнозира главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов пред италианския бизнес на съвместно събитие на банката и Конфиндустрия България „Разговор за бизнес между партньори“.
Според него предпоставките за бързо възстановяване на българското стопанство са две.
„Първо, растежът в годините преди пандемията не беше съпроводен с натрупването на нови или с влошаването на съществуващите макроикономически дисбаланси, които биха поставили растежа на икономиката на неустойчива траектория още преди началото на пандемията“, обясни Кристофор Павлов, цитиран от пресслужбата на българската банка.
Той напомни, че преди кризата от 2008-2009 г. имаше бум в сектора на недвижимите имоти, който беше финансиран с бум на кредитите, който предизвика много бързо нарастване на задлъжнялостта в частния сектор на икономиката.
„Тогава домакинствата и компаниите трябваше да редуцират разходите си, докато сега се очаква потреблението бързо да се нормализира“, посочи банкерът.
Втората причина за бързо нормализиране в икономиката, според Кристофор Павлов, са фискалните стимули, които за 2020 г. са 3% от БВП на България.
„Заедно с очакваните стимули през 2021 г., ръста на пенсии и заплати в публичния сектор, плюс средствата, предвидени за нас с Европейския план за възстановяване и устойчивост, за период от около шест години в България са предвидени фискални стимули за малко над 20% от БВП на страната ни“, пресметна Павлов.
По думите му в България се предвиждат повече инвестиции и по-малко директни фискални трансфери за домакинства и фирми.
„Голямата част от тези инвестиции ще подкрепят прехода на страната към зелена икономика и дигитализация и автоматизация на процеси, с което ще се компенсира забавянето на страната в тези ключови за бъдещата конкурентоспособност области“, добави главният икономист на УниКредит Булбанк.
Кристофор Павлов обясни, че възстановяването на инвестициите ще бъде водено от инвестициите в инфраструктурно строителство, което ще бъде подкрепено от предвиденото финансиране във Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС. Той очаква ръст и в строителството на жилища, понеже техните цени са останали „много устойчиви по време на кризата“.
„Най-много време ще изисква възстановяването на инвестициите в машини и оборудване. То ще започне от проектите, планирани още преди старта на пандемията. Новите проекти ще трябва да изчакат, докато се редуцира свободният неизползван производствен капацитет и има повече яснота по отношение на перспективата, пред която са изправени отделните сектори на икономиката“, обясни Кристофор Павлов.
Той обърна внимание и на възможните спънки пред бързото възстановяване, сред които на първо място постави потенциално влошаване на политическата ситуация.
Банкерът е на мнение, че проблем в нашата страна е и бавният темп на ваксинациите срещу коронавирус. „Ако тази тенденция се запази, рискуваме да има още една силна вълна на заболеваемост през есента, която да затвори икономиката ни“, предупреди Павлов.
Главният икономист на Булбанк коментира и възможността за прехвърлянето на производства от Азия в Източна Европа.
„Ние наблюдаваме много малък апетит от страна на бизнеса да създава нов производствен капацитет в Европа или да прехвърля такъв. Това особено се отнася до автомобилната индустрия. На практика липсват такива проекти“, съобщи Кристофор Павлов и заяви, че е малко вероятно в България да се реализира голям проект в автомобилното производство.
„Секторите, в които като че ли има апетит за прехвърляне на производствени мощности в близост до Европа, са за производство на химически и фармацевтични продукти. Това е тенденция, от която смятаме, че България може да спечели, защото тези два сектора са силно развити у нас. България, може да се каже, че има традиции в производството на определени продукти в тези области“, потвърди банкерът.
00:20 | 14.09.22 г.