Проверката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в държавната „Автомагистрали“ е приключила и съвпада с доклада на Сметната палата. Това заяви регионалният министър Виолета Комитова на съвместна пресконференция с министъра на икономиката Кирил Петков на тема „Магистрали и язовири“.
Виолета Комитова коментира, че докладът показва как дружеството е пренебрегнало пазарната икономика и конкуренцията.
„Строителна фирма, която за денонощие получава 100 млн. лв. аванс - имам такъв случай в "Автомагистрали", как се състезава с останалите фирми, на които сто години няма да им стигнат за 100 млн. лева“, попита тя с риторичен въпрос къде е пазарната икономика.
Комитова е категорична, че трябва да се върнат обществените поръчки и парите към тях, а този порочен модел да се замени с друг – към повече малки и средни фирми, които са гръбнакът на икономиката в развитите държави.
Според нея трябва да има 84 компании, които да се справят с 84-те свлачища. По думите й 83 свлачища към 1 юни са без разрешителни за строеж. Срокът на договорите им е двегодишен, до края на 2021 г., така че „нашата тревога произлиза от това, че след като за година и половина не са създадени проектите на хартия, в оставащите 6 месеца, в които има и зимен период, шансовете да се завършат тези проекти са минимални“, каза регионалният министър и допълни, че такава схема се наблюдава и при строителството на магистрали в „Автомагистрали“.
Тя уточни, че 1,5 млрд. лв. са отпуснати авансово на около 50 фирми. "Първо имаме прескочени обществени поръчки, второ - имаме фирми, които сами си определят цените, трето, има огромен инвестиционен риск, тъй като са дадени пари на фирми, които не са били необходими към онзи момент. Това са недопустими пропуски, извършени от ръководителя на "Автомагистрали" Стоян Беличев", заяви Комитова.
Комитова посочи, че правилният път е вместо да има раздадени 400-500 млн. лв. на 25 фирми, да бъдат включени например 250 компании, които са малки и средни предприятия.
Проблемите в двете министерства са общи. И при язовирите, и при магистралите има дружества шапки, посочи от своя страна министърът на икономиката Кирил Петков.
„Едни огромни дружества – „Автомагистрали“ и „Държавна консолидационно компания“, служат като шапки, за да се избегнат обществени поръчки. Посоката оттук нататък няма да е просто да сме сигурни, че обществените поръчки са по честен начин, но има и компонент за икономическо развитие“, каза Петков.
Той даде пример със сходен случай в икономическото министерство - при 416 язовира 86% от договорите са сведени до 7 компании. От тези 416 язовира са завършени само 10, от които нито един не е в експлоатация и не е пълен.
"Тези язовири могат да имат 416 проекта, 416 надзора, 416 компании, които строят. Това са 1200 компании. В момента имаме седем. Тези 1200 компании щяха много добре да се финансират потенциално с кредити от ББР с възможност за тези 630 млн. лв., които са похарчени, да бъдат разделени. Вместо това Българската банка за развитие е дала на 20 компании 1,8 млрд лв.", посочи Петков.
С тази концентрация на фирми имаме нула конкуренция и шансът тези фирми да са спечелили тези договори, защото са конкурентни, е нулев. И това може да се види по пазарните цени на строителните материали, посочи той.
„Като теглим чертата, се получава, че имаме компании шапки, които пазят концентрация на компании, които получават всички договори без обществени поръчки и малкият и среден бизнес няма финансиране за сметка на огромни мастодонти“, обобщи Кирил Петков.
Има надежда за промяна, каза Петков. Българската банка за развитие ще бъде с надзор и ограничение на кредитите скоро. Планира се напълване на част от язовирите, които да се ползват за поливане, допълни той.
03:57 | 14.09.22 г.