Служебният министър на икономиката Кирил Петков обяви, че ще подаде сигнал до прокуратурата за ремонта на язовири със средства от Държавната консолидационна компания (ДКК). Това е корупция, категоричен е служебният министър.
„Интересното е, че ДКК и ББР са свързани. ДКК получава от държавния бюджет 500 млн. лв., но взима и от ББР 130 млн. лв., за да налее 630 млн. лв. в ремонта на язовири. Те се водят високо критични – с опасност за населението, с голям приоритет за държавата. Поисках да видя 10-те язовира, които вече са направени, и първият, най-приоритетен, е на 30 км от Ловеч в средата на поле, без никакво населено място в близост. Той нямаше и вода“, разказа пред bTV служебният министър.
На място той е видял и „странно съоръжение“ – бутилка от безалкохолно, което е включено към ток, и би трябвало да измерва нивото на водата.
За въпросния водоем без вода, който не е опасен по никакъв начин, са похарчени 2,3 млн. лв. „Това за мен беше направо страшно, като се има предвид, че голяма част от тези 630 млн. лв. са вкарани в ДКК по време на кризата миналата година“, обяви Петков.
Той е поискал и справка за цените, на които са извършвани ремонтните дейности. Установил е също, че всички 266 договора са дадени на шест фирми без обществена поръчка.
„Пак същата история като в ББР – пак шест фирми получават всичките средства. Това го виждаме като един модел – „Автомагистрали“ е в Министерството на регионалното развитие, при мен е ДКК, имате един чадър, под който минават всички строежи, без обществени поръчки“, обобщи служебният министър.
Той каза, че преди това никога на е чувал за ДКК, а преди да се срещне с ръководството ѝ, държавната компания дори не е имала сайт.
В 6-минутно видео в YouTube канала на Министерството на икономиката, качето вчера, Петков информира за част от резултатите от проверката за дейността на ДКК. Докладът е изготвен от Междуведомствената работна група за прозрачност и контрол на дейността на държавната компания.
Акцент във видеото е дейността на дъщерното дружество на ДКК - строителната компания "Монтажи". От него става ясно, че през 2018 г. от държавния бюджет са отпуснати 500 млн. лв. за ремонт на язовири. Поради липса на капацитет обаче някои от ремонтите са превъзложени на частни подизпълнители. Така три години по-късно, след сключени над 200 договора и похарчени 631 млн. лв., резултатът е едва 10 приключени ремонта, 51 прекратени след допълнително обследване и 120 открити строителни площадки.
"В заключение, работната група счита, че въпреки сериозната инициатива на държавата, един значим обществен проблем остава нерешен. Министерският съвет, а и Министерството на икономиката не изглежда да са работили като добри стопани, тъй като значителни обществени средства са планирани без ясни приоритети и впоследствие са разходени без прозрачен процес и адектватен контрол", казва Петков.
Инж. Владимир Барзов от Междуведомствената група за проверка на ДКК допълнва, че отчетната документация е представена и има поглед върху цените. "Те са, как да ви кажа, малко бутикови. Цената на един специфичен хидротехнически бетон, който в София е 126 лв., тук е актуван за 219 лв. Плюс 30 лв. транспорт - т.е. приблизително двойни цени за бетона. По-фрапиращи са цените на транспортни разходи. Обикновено те варират между 15 и 20 ст. на километър, а тук цените, които са искали и са взели съответно от държавата, са 1,16 лв. на тон/км, т.е. пет пъти по-скъпи."
Кирил Петков коментира пред bTV по-рано днес, че ако свалим нивото на корупцията от моментното ниво до това на Словения, веднага ще станем по-богати с 50%. "Ако започнем да работим като топ 10-те компании в експортния сектор, икономиката ни ще се удвои“, допълни той.
По думите му това са постижими цели в близко бъдеще, които ще повишат стандарта ни на живот.
*Информацията е допълнена в 12,20 ч.
14:25 | 13.09.22 г.