Емил Хърсев: ББР е необходима като фонд за инвестиции в държавни проекти

Българската банка за развитие (ББР) е необходима, защото в България липсва примерно механизъм на държавен фонд за инвестиране в приоритетни за държавата проекти, така наречените суверенни държавни фондове. Така мнение изрази по БНР финансистът Емил Хърсев по повод разкритията и последствията от тях в икономически план за финансираните от държавната банка големи фирми.

Той препоръча да се балансират интересите и да има по-голям контрол в ББР. 

Доц. Хърсев смята, че е опасно решенията в банката да зависят от решенията на едноличен собственик. Това според него може да стане и с влизането на капитал чрез „някаква частична публична емисия“.

Финансистът даде пример с банки, сред които американската Ексимбанк, която "функционира прекрасно" с едноличен собственик, както и с Китай, където „има трилиони във фондове за финансиране на мащабни проекти като „Пътя на коприната“, пристанища в Африка“.

„Има установени от векове традиции как се изграждат отношения между държавата собственик и като собственик и финансовата институция – няма директна намеса на държавата. Ако държавата пряко ще разглежда кредити, ще проверява какво прави банката, тогава БНБ директно да издаде лиценз на Министерството на икономиката“, коментира Хърсев.

Той е категоричен, че „не е непременно нещо страшно, напротив, че една банка е кредитирала големи кредитополучатели“.

„Имаше си проекти, които изискваха по-голямо финансиране. Тук по-скоро трябва да водим спор – дали Българската банка за развитие е с това предназначение – да кредитира малък и среден бизнес – тя очевидно не е правена по начин, по който може да изпълни тази функция“, заяви финансистът.

По думите на доц. Емил Хърсев няма нищо ненормално лихвите да се променят и фирмите да търсят рефинансиране при добрите нови условия.

„В мен не буди тревога или любопитство изказаното от служебния министър на икономиката Кирил Петков, защото някои процеси в икономиката са естествени, като това с лихвите - фирмите масово рефинансираха старите си заеми, които са сключени в друга обстановка, когато икономиката работеше преди пандемията. Тя работеше с тенденция към нарастване, тогава лихвите бяха по-високи, след това лихвите паднаха, в момента в целия свят лихвите са отрицателни, естествено, че те намаляват“, обясни финансистът.

Той напомни обратния процес, през периода 2006 – 2007 година, когато лихвите растяха и кредитите се предоговаряха на по-високи лихвени нива.

Investor.bg припомня, че икономическият министър съобщи, че одитният комитет на ББР е констатирал, че от Търговския регистър се разбира, че две от фирмите от Топ 8 кредитополучатели на Българската банка за развитие са получили финансиране при много по-добри лихвени условия от предишните им кредити. Разликата в лихвите е около 5 процентни пункта. „Техномаркет“ е получил кредит с лихва 2%, като преди това лихвата на заема в ББР е била 7%. При „Транспект“ лихвата по кредита е паднала от 9% на 4%.

Емил Хърсев обаче смята, че ББР не е правена така, че да кредитира малкия и средния бизнес.

„Малка е като физически обем, банки, които кредитират малък и среден бизнес по света имат мрежа от клонове, като спестовните каси в Германия, а Българската банка за развитие има една локация с един сравнително малък кръг от персонал, за да може да си позволи да е сериозен участник на пазара за малък и среден бизнес пряко“, аргументира се финансистът.

Доц. Хърсев е на мнение, че ролята на ББР ще е по-голяма, ако го прави чрез партньорски програми през другите кредитни институции.

„Но ние трябва да се замислим и кой би кредитирал и големия бизнес, кой би решавал като финансова институция и проблеми на държавата по финансиране на големи отрасли, като военно-промишления комплекс – някой трябва да финансира и това, а този бизнес е забранен за частните банките за финансиране“, препоръчва финансистът.

Хърсев е категоричен, че ББР не е част от бюджета и парите в нея не са на данъкоплатците.

„Средствата във всяка банка се събират във финансовия пазар, сключват се договори с кредитори, има чуждестранни финансови институции, с които ББР има заеми, от там е привлякла ресурс, този ресурс е част от финансовите средства на кредитния пазар, а не като част от бюджета, тя не е част от бюджета, там не са парите на данъкоплатците“, заяви още финансистът.

Той отбеляза, че не е в правомощията на БНБ да се произнесе по бизнес модела на която и да е банка. Повод за изказването му е искането кредитирането да има лимит до 5 млн. лева за една фирма.

Според Хърсев обаче банката като държавна е изключително важно да я има.

Той подчерта, че парите на ББР в размер на 1 млрд. лева са дадени на заем на осемте фирми, а не са изхарчени.

Финансистът посочи, че мерките за подпомагане на бизнеса могат да минат през ББР.

„Тази банка има капацитет да се разрасне като обем на операциите поне десет пъти като обем на финансирането. Тя може да използва финансов ресурс от аналогични банки, като държавните банки по света. Място в тази банка има и за суверенен фонд и за много широко разширяване на дейността й“, препоръча Емил Хърсев.