Министърът на околната среда и водите Асен Личев обяви, че не се е отказал от това да спре вноса на отпадъци. Това стана ясно по време на брифинг в ресорното ведомство, посветен на представянето на Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда.
„Независимо от индикациите за натиск отвън продължава подготовката, както си я бях замислил. Тя ще бъде в съответствие със Закона за околната среда, със Закона за управление на отпадъците, Конституцията на България. Не разчитайте, че ще се пропукам”, каза той, цитиран в прессъобщение от ведомството.
От брифинга стана ясно, че има забавени процедури по издаване на комплексни разрешителни. Затова е изготвен график с приоритизиране.
Служебният министър обяви още, че разполага с документ, според който през април предшественикът му Емил Димитров е одобрил допълнително материално стимулиране (ДМС) на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ (ОПОС) в размер над 500 хил. лева. Това е ръст от 200%, при среден процент на ДМС за администрацията на министерството от 40%, уточни Личев и добави, че подробности ще бъдат съобщени на по-късен етап.
Относно Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда стана ясно, че в него са засегнати основни тенденции, проблеми и предизвикателства.
Докладът дава информация какво е състоянието на околната среда в страната към 2019 г. Той е изготвен от съвместна работна група от водещи експерти от МОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда. Състои се от 16 раздела и вече е приет на заседание на Министерския съвет.
Един от основните изводи е, че замърсяването на въздуха в населени места в страната експертите от министерството отдават на битовото отопление през зимата и запрашеността, дължаща се на строителство, недостатъчно почистване или миене на улиците през лятото, както и на интензивния трафик.
В документа се посочва още, че има увеличение на броя на действащите селищни пречиствателни станции за отпадъчни води от 78 бр. (2010 г.) на 173 бр. (2019 г.) и нараства делът на населението свързано, с пречиствателни станции за отпадъчни води от 47,8% (2010 г.) на 64,6% (2019 г.).
През 2019 г. се наблюдава запазване на тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в страната по отношение на основните физико-химични показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. „Като цяло може да се обобщи, че през 2018-2019 г. и назад, разрезът показва запазване на качеството на повърхностните води по отношение на основните индикатори, като при някой дори има леко подобрение“, посочват от МСОВ.
Според ведомството в периода 2009-2019 г. се наблюдава трайна тенденция към увеличаване и запазване на площите, заети с обработваеми земи и намаляване на необработваемите земи.
Площта на защитените територии се е увеличила, като в края на 2019 г. броят на защитените територии е 1017, с обща площ 584 921,8 хектара или 5,27% от територията на страната.
Относно отлагането на атмосферни замърсители и през 2019 г. в трите пробни площи за интензивен горски мониторинг не са регистрирани превишения на критичните натоварвания за киселинност, сяра и азот. Обобщената оценка на здравословното състояние на горските екосистеми в България показва значително подобряване през 2019 г., в сравнение с предходните години.
Данните за отпадъците все още не са анализирани, става ясно още от доклада. Причината - натрупани проблеми от липса на експертиза и сериозно забавяне по отношение на изпълнението на редица нормативно регламентирани задължения в областта на отпадъците. Създали сме стройна организация за преодоляване на тези предизвикателства, но има документи, които се бавят с повече от 16 месеца, каза Асен Личев.
Относно разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво стана ясно, че те възлизат на 2308,05 млн. лв., като относителният им дял от брутния вътрешен продукт на страната е 1,93%. Това е най-високото равнище на годишните разходи за периода 2016 – 2019 г., подчертават от МСОВ. Процентът на договорените средства спрямо общия финансов ресурс на „Оперативна програма Околна среда 2014 – 2020 г.“ в края на 2019 г. e 92,3%, или 3,2 млрд. лв.